Тя е един от най-искрените гласове на съвременната българска сцена. Познаваме я от „Гласът на България“, помним силния ѝ дует с Тино, а днес тя е по-зряла, по-уязвима и по-истинска от всякога. След успеха на сингъла „Сама“, VALL ни потапя в дълбоките води на емоцията с най-новия си проект „Последната сълза“. В годината, в която погледът ѝ е насочен към голямата сцена на Евровизия 2026, тя спира за момент пред „Актуалните новини“, за да ни разкаже за пречистващата сила на болката и смелостта да свалиш маската пред публиката.
Здравей VALL. Премиерата на най-новия ти сингъл „Последната сълза“ беше този понеделник. Проектът впечатлява с красота и емоция. Как се роди идеята за песента и видеото?
Здравейте. Идеята за „Последната сълза“ се роди в един от онези моменти на пълна тишина, когато най-после спираш да се бориш с обстоятелствата и просто приемаш края на даден етап. Песента е естествено продължение на вътрешния ми път. Видеото пък е визуален превод на тази емоция – искахме да постигнем естетика, която е изчистена, но наситена, за да може фокусът да остане върху самото „пречистване”.
Описваш „Последната сълза“ като момента, в който погледът се избистря. Какво обаче би казала на хората, които ще чуят песента, но все още се намират в „бурята“ и не са стигнали до своята точка на успокоение?
Бих им казала, че бурята е необходима. Тя не идва, за да те разруши, а за да отмие всичко излишно. На тези, които още не виждат спокойствието, бих прошепнала: „Не бързайте да спирате сълзите си“. Всяка една от тях е крачка към избистрянето. Точката на успокоение не е финална линия, тя е вътрешно решение, което ще дойде точно когато сте готови да пуснете миналото.
През октомври 2025 г. пусна песента „Сама“, която описваш като „завръщане към себе си“. Трудно ли е за един млад артист да бъде толкова откровен и уязвим пред публиката?
Да бъдеш уязвим е най-голямата смелост за един артист. В свят, който ни учи да сме „перфектни“ и постоянно щастливи, да излезеш и да кажеш „Аз съм сама и се уча да бъда със себе си“ е плашещо, но и освобождаващо. За мен това не е просто риск, а единственият начин да се свържа истински с хората. Публиката усеща фалша веднага.
В наша статия казваш, че „Музиката е изкуството да не те е страх да чувстваш“. Кое е най-трудното чувство, което някога си се опитвала да превърнем в мелодия?
Може би безразличието. Много е трудно да облечеш в музика липсата на емоция или онзи момент на „празнота“, който идва след голямата болка. Гневът и любовта имат ясни ритми, но да уловиш тишината на разочарованието е истинско предизвикателство.
Споделяла си, че за теб музиката е история и болка. Кое идва първо при създаването на нова песен – текстът, който разказва историята, или мелодията, която пренася емоцията?
При мен процесът е много личен и почти винаги започва от текста. Трябва нещо да се случи, някой да ме разтърси или да ме провокира, за да излея емоцията първо в думи. Те са моят начин да преработя преживяното. След това, заедно с музикалните продуценти, с които работя – хората, които ме познават и ме усещат най-добре – започваме да търсим музикалния прочит на тези думи. Мелодията идва, за да „облече“ историята, но всичко тръгва от нуждата ми да кажа нещо конкретно.
Дуетът ти с Тино беше голям успех. Какво научи от съвместната работа с него, което приложи в самостоятелните си проекти през последната година?
Работата с Тино ми помогна да си отговоря на въпроса коя всъщност искам да бъда на сцената. Покрай този проект осъзнах, че най-голямата сила на един артист е в автентичността. Научих се, че не искам да правя музика, която просто „замазва“ проблемите или ни кара да изглеждаме изкуствено щастливи. Напротив – разбрах, че искам да създавам истинска музика, която обича хората заедно с техните страхове и сълзи.
Под светлините на прожекторите си от малка (от „Гласът на България“ досега). Кое е нещото, което хората най-често пропускат да забележат зад „лъскавия“ образ на певицата VALL?
Хората често виждат само увереността на сцената, но пропускат да забележат, че зад VALL стои едно момиче, което все още търси отговори. Често пропускат да видят, че аз не пея, за да избягам от реалността, а за да се потопя в нея. Зад „лъскавия“ образ стои човек, който не се страхува да плаче и който иска да каже на всички останали: „Няма нищо страшно в това да не сте добре“.
Ако трябва да опишеш следващата си голяма музикална цел след Евровизия 2026 само с три думи, кои биха били те?
Споделеност. Мащаб. Истина.
След поредицата от сингли издадени до момента, можем ли да очакваме първия ти цялостен концептуален албум през тази година?
Първият албум е огромно лично и творческо предизвикателство. Изпитвам огромен респект към този формат и не искам да бързам, защото за мен е важно този проект да „узрее“. Искам, когато се случи, той да бъде истинско огледало на всичко – на страховете, на израстването и на онази искреност, която дължа на публиката си.
Какво е посланието, което искаш да оставиш на читателите на „Актуалните новини“?
Бих искала да им пожелая да не се плашат от своите „бури“. Музиката е тук, за да ви каже, че е нормално да чувствате всичко – и болката, и страха, и сълзите. Не ги крийте, защото в тях се крие вашата истинска сила. Обичайте себе си и в моментите на слабост, защото точно тогава ставате най-истински.
Симона Семерджиева
главен редактор






