Тя е един от най-разпознаваемите български гласове на световната електронна сцена. С парчета, които редовно превземат Топ 10 на Beatport, и колаборации с легенди като Eddie Amador и David Tort, Diva Vocal успява да направи нещо изключително рядко: да обедини пулса на Ибиса и Маями с мистиката на българския фолклор. Въпреки престижното си образование по бизнес администрация в САЩ и успешната корпоративна кариера у нас , тя избира пътя на музиката, водена от наследството на своята майка – народната певица Лили Цветкова.

Последният ти сингъл „BG Sun“ (с Andrey Exx) е модерен прочит на народната песен „Огреяло ясно слънце“. Как се роди тази среща между афро-хаус бийтовете и автентичния звук на кавала?

„BG Sun“ с Andrey Exx се роди от любов, не от стратегия. „Огреяло ясно слънце“ за мен не е просто мелодия. Това е звукът на детството ми. На майка ми. На България. Афро-хаусът е глобалният пулс. Кавалът е гласът на земята ни. Когато ги събереш, не смесваш жанрове – свързваш времена. Името „BG Sun“ беше важно за мен защото исках тази светлина да има произход. Да се знае откъде идва. Не като етикет, а като почит. През годините гласът ми органично достигна до клубове и сцени от Ибиза и Маями, през Дубай и Амстердам, до САЩ, Мексико и Русия. Последваха и множество участия.

В края на 2025 г. издаде албума „Приспивни народни песни“. Какво те провокира да оставиш електронния звук настрана и да заложиш само на силата на чистия глас и фолклорната мистика? Защо избра тишината?

Албумът се роди от много личен момент. Бях в САЩ, пеех на новороденото бебе на племенника ми и видях как народната песен я успокоява почти инстинктивно. Тогава осъзнах, че има милиони български деца по света, които няма как да бъдат „закърмени“ с този звук. Реших да оставя електронния свят за миг. Да остане само гласът. Без бийт. Без ефекти. Само песен и дъх. Това не е отстъпление от сцената. Това е другата ми дълбочина. Ако в клубовете свързвам хората чрез ритъма, тук ги свързвам чрез паметта.

Ти си един от малкото български артисти, чиито парчета редовно влизат в Топ 10 на Beatport. Коя според теб е „тайната съставка“ на един вокален хаус трак, за да стане световен хит?

Гласът ми не тръгна към света по традиционен маршрут. Той си проправи свой. В дългогодишните ми колаборации с Andrey Exx, Diass, DJ Tarkan, David Tort и номинирания за Грами Eddie Amador, моят тембър намери своя дом в електронната сцена – устойчиво, не еднократно. Не като гост. А като глас с идентичност. Истината е, че никога не съм гонила числа. Но числата дойдоха. По данни на Songstats съдържанието, изградено върху мои песни в YouTube, TikTok и Instagram, наближава 100 милиона гледания. Над 10 милиона стрийма, повече от половин милион Shazam разпознавания и над 30 000 радиоизлъчвания по света. Това не са просто числа. Това са милиони моменти, в които някой е танцувал, обичал, плакал или празнувал с гласа ми. Световният хит не се прави насила. Той се случва, когато истината в гласа ти намери своите хора.

Като „top-liner“ ти сама пишеш мелодиите и текстовете си. Кое идва първо при теб – емоцията от инструментала или конкретна история, която искаш да разкажеш?

Винаги емоцията. Понякога инструменталът отключва картина. Понякога историята идва първа. Но аз не пиша текст върху бийт. Аз пиша преживяване. Гласът ми не е ефект. Той е душата на трака.

Твоята майка е известната народна певица Лили Цветкова. Кое е най-ценното нещо, което научи от нея и тя ли запали това “пламъче” към музиката?

Мама Лили ме научи, че гласът не е техника. Гласът е отговорност. Тя ни пееше у дома, не за публика, а от любов. От нея разбрах, че когато пееш народна песен, носиш памет. И както самата тя казва: „Все известно е, че генът се предава на поколенията. Така нашето песнопение идва от рода ни. Един от прадедите ни е Стефан Караджа, който е пеел много хубаво. Назад във времето нашите деди разказват, че имаме връзка и с Момчил Войвода – голям родолюбец. Така песен, музика и родолюбие се събират в нашия фолклор, който чрез живителния глас на дъщеря ми звучи чудесно, носи настроение и послания, оставени от народа ни за бъдещите поколения, които чрез фолклора усещат силата си на българи.“ Тези думи носят повече от похвала. Те носят приемственост. Аз не копирам традицията. Аз я продължавам по свой начин.

Завършила си бизнес администрация в САЩ и си била мениджър на големи автомобилни марки у нас. Кога и как разбра, че музиката е истинското ти призвание, а не корпоративният свят? И днес активно помагаш на млади таланти – коя е най-честата „емоционална бариера“, която виждаш у тях и как им помагаш да я преодолеят?

Най-голямата бариера е страхът. Страхът от това да бъдат чути. От това да заемат пространство. Пеенето изисква отпускане. Ако душата е свита, звукът също се свива. Моята задача не е да ги уча да пеят високо. Моята задача е да ги науча да пеят свободно; да ги върна към техния истински глас – свободен, смел, красив. Затова им давам реална сцена. Организирам тематични партита и концерти в зали, ресторанти и клубни пространства. Правили сме етно вечер, рок концерт, „В блясъка на 60-те“, маскаради, матинета. Представяме и авторска продукция. Така те развиват усет към различни стилове и започват да разбират, че артистът е повече от глас – той е присъствие и избор. Вече имам ученици с награди от конкурси, с отличия за мои детски песни като „Не се предавай никога“ и „Животът си е мой“, които носят позитивното „аз мога“ усещане. Няколко пораснали Диваци вече се реализират успешно в музикалната индурия, изнасят самостоятелни концерти и дебютират със стотици хиляди гледания в YouTube. На 14 март ще изляза на сцената на БНР Варна с тях, а на 24 април и на Великденския базар в София. Не като соло звезда, а като човек, който застава до тях. Този път ще отдадем почит на българската и италианската естрада и ще включим народни песни за интеракция с публиката. Когато ги гледам, си припомням защо започнах. Не заради сцената. А заради свободата.

Как планираш да продължиш напред? В посока на „модерния фолклор“ или към Deep House звучене?

Не избирам между модерно и традиционно. Не избирам между сцена и тишина. Аз съм и двете. Продължавам да създавам клубна музика със световни продуценти. Продължавам да пея народни песни без микрофон. Продължавам да търся нови звучения, нови стихии, нови дълбочини. В свят на филтри и алгоритми аз избирам да бъда жива. Да оставям малките несъвършенства в гласа си. Да не бъда перфектна, а истинска.

Живеем във време, в което изкуственият интелект започва да генерира гласове и музика. Като артист, който залага на истинската емоция, как гледаш на тези технологии?

Живеем във време, в което AI може да създаде песен, глас, образ. Не се страхувам. Интересно ми е. AI е инструмент. Душата – не. Ще използвам технологиите като четка, но сърцето остава човешко. Алгоритъмът може да подреди звуците съвършено, но не може да преживее раздяла, молитва или прошка. Мисля, че се ражда нов свят и в него има място и за синтетичния звук, и за живия трепет. Аз избирам да остана жива в музиката си. Аз съм процес. Понякога съм клубна нощ. Понякога съм приспивна песен. Но винаги съм жива. И ако в този глас има нещо, което те докосва, то това значи, че вече сме се срещнали.