Когато гласът се превърне в мост между поколенията, а сцената се изпълни с обич и признателност, думите често се оказват тесни за емоцията. На 9 април легендарната народна певица и педагог проф. д-р Бинка Добрева събра своите настоящи и бивши възпитаници в първо студио на Българското Национално Радио за един магичен концерт-бенефис под надслов „Фолклорът ни обединява – подай ръка“. Разговаряме с нея за тишината в залата, за отговорността да си ментор и за светлината, която българската песен носи в сърцата ни.

 

Проф. Добрева, емоцията от сцената със сигурност още е много силна. Ако трябва да опишете как премина концертът само с няколко изречения, какви биха били те?

Емоцията, музикалната картина, еуфорията и хубавата атмосфера все още ме държат. Усмивките на всички хора, радостта на студентите, тишината на публиката, са нещо, което няма да забравя дълго време. Концерт, който беше приятно вълнение, фолклорен празник и ден на младостта и красотата на моите студенти.

Кой беше най-вълнуващият момент за Вас по време на събитието и с какви емоции ще запомните тази специална вечер?

Най-вълнуващият момент беше подготовката за този концерт. Репетирах поотделно с всеки от настоящите студенти в университета, а от друга в моя дом с останалите – бивши студенти. Събрахме се в деня на концерта. Имахме групови песни, многогласни и аз не знаех каква ще бъде звучността до последния момент. Но огромната отговорност, концентрация и желание да се случат нещата, всичко се получи повече от желаното. Стана един великолепен концерт. Щастлива съм!

На сцената бяхте заобиколена от десетки Ваши студенти. Какво е усещането за един преподавател и творец да види учениците си толкова успешни и реализирани в мечтата им да се занимават с музика?

Смятам, че всеки отдаден на работата си преподавател, го желае. И до ден днешен моите студенти се допитват до мен, консултират се с мен когато са раздвоени и за мен е още по-голямо удоволствие и признание да ги насоча в правилната посока. И целта е една: да се получи търсеният резултат.



Имаше ли момент по време на подготовката или на самия концерт, в който си казахте: „Да, усилията ми през годините си заслужаваха“?

Факт е, че всички студенти, които поканих, се отзоваха на този не лек концерт – за мен това беше показателно. Не всичко е пари в този живот. Всички те отделиха от ценното си време, за да дойдат и да пеем заедно. Те самите създадоха нови приятелства помежду си и се преоткриха отново.

Мотото на концерта е изключително силно – „Фолклорът ни обединява – подай ръка“. Какво по-дълбоко послание се крие зад тези думи и към кого е насочено то днес?

Дълго мислих какво име да сложа на концерта. В крайна сметка всичко е толкова простичко. Събрали сме се от близо и далеч, единствено заради фолклора. Българската фолклорна песен е нашият събирател. А „подай ръка“, това е мотото в моя живот. Така ме е орисала орисницата: да помагам на младите хора и на тези, които идват от цяла България и не само, за да изучават при мен народно пеене. Какво по-хубаво от това?!

Според Вас, успява ли съвременният фолклор да продължава да обединява хората така, както го е правил в миналото, и чии ръце трябва да се държат най-здраво в този процес?

Разбира се, че успява. Има толкова много фолклорни събития, които по никакъв начин не са режисирани. Ние сме българи и имаме нужда да сме заедно и се гордеем с нашата идентичност, разпознаваемост и корени. Българите сме талантлив и можещ народ!

Нека се върнем много години назад, преди големите сцени и академичните титли. Какво дете беше Бинка и как се зароди тази огромна любов към българската народна песен?

Изречението: „откакто се помня все пея“, в пълна сила важи и за мен. Това беше моята огромна и единствена мечта: да пея и да стана голяма и известна народна певица. Стремях се и преследвах упорито мечтата си. Майка ми беше моят ментор. Мир на праха им!

Мечтаеше ли онова малко момиче, че един ден ще бъде не само обичан изпълнител, но и будител, който ще вдъхновява десетки млади таланти?

Аз пеех много активно, обичах изпълнителската си дейност и сцената. Преподавателската ми работа дойде малко по-късно – след 40-ия ми рожден ден. Започнаха да ме търсят освен да пея и да преподавам на малки и големи хора, обичащи да пеят. А на 49 до ден днешен вече много активно се занимавам и с изпълнителска и преподавателска дейност и нещата следват своя естествен ход, свързан с академичното израстване.

Думата „бенефис“ често кара публиката да се пита какво предстои. Означава ли този концерт, че затваряте една страница и се отдавате на напълно заслужена почивка, или по-скоро бележи преминаването в нов етап от Вашия път?

Това е само една дума. Чувствам се прекрасно, с много работа и това ми доставя удоволствие. Подготвям две големи фолклорни събития: Национален Фолклорен Конкурс „Модерни звуци от миналото – пей, свири, танцувай“ на 09-10.05.26 в София и „Международна Фолклорна Академия – Царево – обучение на фолклорни таланти“ през втората половина на месец юли. Какво по-хубаво от това да работиш с млади и талантливи хора. Успоредно с това имам и своите концерти и концерти със студентите…

Независимо дали слизате от голямата сцена или не, какъв е най-важният житейски и професионален съвет, който винаги ще продължавате да давате на своите ученици?

Всеки от нас е временно на този свят и е важно да живеем достойно и почтено. Светлината е по-силна от тъмнината. Да правим каквото трябва, а да става, каквото е писано.

„Ние народните певци сме само проводници на българската народна песен и е хубаво да я предаваме на следващите поколения, така както ние сме я наследили от нашите предци“.

Проф. д-р Бинка Добрева