Изпълнителя сподели личните си преживявания и дълбоката си връзка с празника, учителската професия и стойността на българския език.
В Деня на българската просвета и култура, 24 май, Веселин Маринов беше специален гост в студиото на „Събуди се“ по NOVA. „За първи път медия ме кани на този ден да бъда гост и ме кани благодарение на това, което съм направил в живота си, което създавам. И това ме изпълва с чувството на така на привилегирован човек днес,“ сподели Веселин Маринов. Той разказа за дилемата си дали да приеме поканата или да отиде в двора на родната си гимназия в Полски Тръмбеш, където винаги е празнувал 24 май. В крайна сметка избрал гостуването в предаването, за да сподели в този светъл ден.
Връщайки се към детските си години в Полски Тръмбеш, Веселин Маринов с носталгия си спомня манифестациите на 24 май. „Манифестацията на първо място, 24 май, сега шествие му казват, тогава беше манифестация целият двор пълен с деца, униформите, всички еднакво облечени,“ разказва той. Тези спомени са свързани с подготовката, шегите между съучениците и тръпката преди преминаването пред празничната трибуна.
Маринов с умиление разказва и за ролята на своята майка в изграждането на любовта му към словото и празника. Тя го е чакала с люляк на вратата, оправяйки веждите му с навлажнен пръст преди всяка манифестация – един мил и запомнящ се ритуал. „Оттам съм започнал някъде тази голяма любов,“ казва той.
След майка си, той споменава своята класна ръководителка по литература, която „промени много неща“ в него и го научи да цени думите. Ключова роля играе и Тончо Русев, когото Маринов нарича свой „духовен баща“. Именно той го учи на отношение към българското слово, към правилното произнасяне и към важността на литературната основа в музикалното произведение. „Литературната основа, текстът да бъде наравно важен с музикалното произведение,“ подчертава Маринов, разграничавайки своя подход от този на много съвременни изпълнители, при които музиката често е по-важна от текста.
Срещата с Евтим Евтимов, „патриарх на нашата любовна поезия“, е друг ключов момент в живота на певеца. Всеки миг с него е бил „едно образование, един неповторим миг“. Веселин Маринов не пропуска да спомене и Атанас Стоев от оркестър „Канарите“, един от малцината, останали живи от тези негови ментори, които са му предали моралните ценности и любовта към изкуството.
За Веселин Маринов изкуството е форма на възпитание. Негова цел е музиката му да бъде „чиста по отношение на езика“. Той е изключително претенциозен към текстовете, настоявайки „…всяка думичка да излиза, всяка съгласна да излиза, всяка гласна да бъде и никой да не казва, а какво беше тая дума, какво а какво каза тука?“.
Въпреки липсата на контрол в музикалната индустрия днес, Веселин Маринов вижда пълни зали на своите концерти. Той вярва, че това се дължи на факта, че хората все още обичат българската култура и не приемат нейното „затриване“. Публиката му се събира като „потребност да се събират себеподобни хора“, които се припознават в неговата музика и в посланието, което тя носи.
На въпрос пред кого е по-трудно да се пее – пред хиляди хора или пред учители, Веселин Маринов без колебание заявява, че за него учителската професия е най-великата. Самият той е искал да стане учител. Днес той изпитва тревога от трудностите, пред които са изправени българските учители – липсата на деца в училищата и изчезването на респекта към тях. Като изпълнител на химна на българските учители, Веселин Маринов чувства дълбока връзка с тях. „Знам, че идвам при моите си хора, ония, които имат отношение и не са безразлични към музиката, която правя,“ казва той за своите срещи с учителската публика.
