Певицата разказа за интензивния си опит на Световното експо в Осака, както и за своите проекти, които целят да запазят и модернизират българското музикално наследство.

Нина Николина бе част от мащабна културна делегация от 17 артиста, която е представила България на Световното експо в Осака. „Бяхме голяма делегация от 17 артиста, културната ни делегация и имахме много разнообразна програма, която трябваше да съберем в едни 40 минути,“ сподели тя. Николина подчерта стриктността на японците по отношение на времето: „Японците са много стриктни в минутите, във време във всичко.“, допълва още пред камерата на „На кафе“.

Проектът е подготвян повече от година, с финансовата подкрепа на Министерството на културата и съдействието на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП). Нина Николина е участвала с глас в самото Експо, което тя описва като „много интересно, много интензивно.“ Делегацията е представила богата палитра от българско изкуство: класическа музика с пианиста Виктор Николов и оперната певица Мария Славова, фолклорни „магически гласове“ от Ансамбъл „Тракия“ (заедно с танцьори) и специално пристигналите от Виена Братя Владигерови.

Попитана какво би пренесла от Япония в България, Нина Николина акцентира върху няколко силни впечатления, които е получила и при предишно свое посещение на световно експо в Аичи.

„Това, което силно впечатление ми направи… е, че е много чисто. Няма никъде кошове за боклук и всъщност по цял ден си носиш боклуците с теб. И може би това малко те и възпитава да правиш и по-малко боклуци,“ разказва тя. „Може би вече на третия ден чантата ми не беше толкова пълна с боклуци. Научаваш се да си носиш бутилка, която да пълниш с вода, за да не изхвърляш ненужна пластмаса.“ Тя дори е снимала жена, която „върви с една пинсета и събира боклуци. Просто то има много малко, почти не се виждат, но тя успя на една пешеходна пътека да намери нещо, което си го взе с едно найлоново пликче, прибра си го, не е неин боклук, но може би това е един пример, който ние трябва да вземем.“

Друг аспект, който дълбоко е впечатлил Николина, е спокойствието в Япония. „Много спокойствие носи държавата. Тя е и като природа спокойна и вдъхва това спокойствие, но като че ли и самите хора бавно ходят. Всичко се случва бавно и са много, може да се учим на много неща от тях.“

Нина Николина е дълбоко отдадена на съхраняването и популяризирането на българските традиции, особено чрез музиката. „Има много позабравени [традиции], за съжаление,“ отбелязва тя. Нейният проект „Джаз и традиции“ цели именно това – да върне народната песен към по-широка публика, особено сред младите хора.

„Моята цел на този проект изцяло е да … и затова започнах да разказвам много от текстовете, защото проблемът на народната песен е, че тя е в диалектна форма и когато не разбираш съдържанието на песента, някой трябва да ти го разкаже, за да разбереш за какво става дума,“ обяснява тя. Този подход е допринесъл за успеха на проекта, тъй като „хората разбират, разказвам историята, те се смеят или се натъжават, зависи от съдържанието на песента.“

За Нина Николина е изключително важно народната песен да остане в своята автентична цялост, без да бъде променяна. Вместо това, идеята е тя да бъде облечена в модерно звучене. Това е и концепцията, която реализира заедно със своята банда. В нея участват Калин Вельов на барабани, Мартин Денев на пиано и Мартин Ташев на тромпет. „Аз здраво задържам българския фолклор,“ казва тя, а „цялата модерност идва от другите момчета от бандата, които правят така, че да може песента да е… Песните са на сигурно на 200 години, но звучат днес така, както всеки млад човек би му било интересно да чуе народна песен. Това е нашата цел.“