След близо 38 години на сцената, Тони Дачева разказва за началото, за работата си с Мустафа Чаушев и оркестър Кристал. Тя споделя и за годините кариера, през които е преминала, и за радостта, която музиката ѝ е донесла.

Здравей Тони. В какво настроение те намираме и къде?

Здравей Мони, в момента ме намираш вкъщи, с нормалните рутинни задължения.

Често те наричат “Първата дама в попфолк музиката” как те кара да се  чувстваш това определение и споделяш ли  всеобщото мнение?

Никога не съм приемала на сериозно това мнение за себе си. Но истината е, че ние наистина поставихме началото в поп фолка с моите колеги от оркестър „Кристал“. В далечната 1987 година започна работата ми с тях. Това ме караше да се чувствам щастлива, че съм изпълнила мечтата си да бъда певица.

Произхождаш от музикално семейство. Твоята майка е била певица, а твоят баща акордеонист. Това ли провокира интереса ти към музиката?

Да, израснала съм в музикантско семейство и това явно е повлияло да искам да започна да се занимавам с музика и аз. Вкъщи винаги са се събирали музиканти, с моята майка сме ходили по сватби. Оттам е тръгнала искрата. Аз от дете пея, от ученичка, със самодейни състави имам записани песни в местното радио, моят баща ми акомпанираше по време на записите. След това в читалището съм била част от самодейния състав. Моите родители никога не са ме спирали, подкрепяли са ме и винаги са знаели, че един ден и аз ще се занимавам с музика. Радва ме това, че много хора слушат моите песни и съм безкрайно благодарна на съдбата.

Музикалната ти кариера стартира шеметно с появата като солист на оркестър “Кристал”. Как се породи идеята да работите заедно?

Мои близки ме запознаха с тях. По това време си търсех работа. Исках да се занимавам с музика. Оркестърът вече съществуваше в Ямбол. Те ме приеха. Работихме по заведения с тях, впоследствие ходихме в чужбина. Така се зароди идеята да направим първия ни албум. По това време никой не беше издавал аудиокасета с подобен тип музика в България.

Дуетната ти песен “Шоколади-бонбони” с Мустафа Чаушев се явява като един от най-големите ти хитове през 90-те. Разкажи ни какво научи от съвместната ти работа с него?

Навремето Мустафа пееше също като нашия жанр, но се водеше естраден певец. Този човек аз го обожавах. Още преди да го познавам лично. Но в един момент ние с „Кристал“ бяхме вече нашумели като оркестър. Нашият ръководител направи връзка с него. Идеята беше оркестърът да направи някакви негови песни. Радвам се, че се запознах с Мустафа Чаушев и че имах възможността да работим заедно. От съвместната ни работа научих много тънкости в професията и по-специално в музиката. Песента „Шоколади-Бонбони“ и до днес изпълнявам на моите участия. По текста на песента участваше целият оркестър. По това време работихме и по морето и създадохме и песента „Каравана Чайка“. Тези години бяха много приятни за мен, защото постоянно се радвахме на концертни изяви в страната.

“Бедни и богати” е златна песен в дискографията ти. Разкажи ни история й.

По това време, когато записвахме песните ни, се записваха по много песни наведнъж и се опитвахме да запълним времето в касетките ни. Освен с авторски песни от ръководителя Красимир тогава си позволявахме да пеем доста песни – гръцки, сръбски – без авторски права. Правехме песни, които ни харесват. Тази песен я знаех от моите родители. Песента е доста стара, от 60-те години. Хората са я изпълнявали по кръчмите и по сватби. Записахме я с „Кристал“, те направиха аранжимента. Хората я заобичаха и започнаха да я разпознават в мое изпълнение.

Освен обичана изпълнителка си и любящ родител. Разкажи ни малко за Виктория. Какво дете е тя? Музикална ли е и какви са нейните интереси?

Като тийнейджърка все още не знае накъде да поеме. Обича да пее, да рисува, опитва се, но в друг стил музика. Тя казва: „Мамо, аз обичам твоята музика“, но предпочита други песни да изпълнява. Музикална е, но не мога да кажа, че ще стане певица, много рано е още, но има усет. Тя е на такава възраст, че преминаваме през доста интересни етапи, но е добро дете, любвеобвилна, много я обичаме всички, надяваме се да има много хубаво бъдеще.

През 2027г. Правиш зашеметяващите 40 години на музикалната сцена. Когато се върнеш назад във времето, изпитвала ли си трудности и кое е най-значимото за теб през тези години?

След близо 38 години аз знам, че съм оставила богат репертоар от песни, които се пеят и до днес. През 90-те години имахме страшно много концерти, ние бяхме на върха. По това време се появиха и Ку-Ку Бенд, те също правеха музика като нас, но си бяха музиканти, завършили музикално образование и поднасяха музиката си по по-различен начин. Аз им се възхищавам и един ден бих се радвала да направя един концерт с тях. Хората през годините много са събирали моите албуми. Не съм си правила труда да сметна колко песни съм изпяла, колко дуета имам. Бих казала, че имам една изпълнена детска мечта, не помня конкретни трудности, но е нормално човек да премине и през това. Целта ми винаги е била една – да се развивам. Никога не съм търсила известността на всяка цена. Всичко се случи спонтанно и плавно, самата публика ме направи известна. В момента, разбира се, продължавам да работя и да създавам нови песни, но гледам да запазя моя отличаващ стил в музиката, с който се откроявам от останалите колеги. Сега времето е друго и хората желаят от нас по-модерни неща, но много почитатели са израснали с нашите песни.

Има ли някаква неосъществена мечта, свързана с музиката, която все още искаш да сбъднеш?

Моите мечти рано или късно се сбъдват. Всичко, което съм си пожелала до момента, ми се е случило, но може би дължа на моите почитатели да направя един концерт и на него да изпея най-обичаните си песни. Моите почитатели не са малко и те го заслужават. Убедена съм, че един такъв концерт може да събере наистина много хора.

Какво би пожелала на нас и на твоите почитатели подкрепящи те през годините?

Пожелавам на Вас и на всички почитатели здраве, по-добър и смислен живот, изпълнен с осъзнатост, и да вървим напред, всеки със своята съдба. Благодаря Ви!