„Антибиотика“, чието последно участие е през далечната 2008 година, разказват за връзката си, предизвикателствата на времето и какво е да оставиш трайна следа в сърцата на хората.

Един от най-впечатляващите аспекти от разказа им е силата на тяхното приятелство. „Никога не сме се карали, никога не сме били в лошо. Никога,“ споделя едната от певиците. Дори за „грим, за някоя дрешка, парцал, мъж… и за половин не сме се карали.“ Сравнявайки отношенията си с тези на едно нормално семейство, те подчертават: „Не сме се карали повече, отколкото се кара едно нормално средностатистическо семейство в България. Приятелки сме, не сме спирали да бъдем.“

Изпълнителките признават, че много им липсва онова време на безгрижие и слава. „Всеки период в живота е различен. Все пак ние сме жени и трябваше да раждаме деца, което изисква цялото внимание на света.“ Разликата между безгрижните 20 и осъзнатите 40 години е осезаема: „Но пък на 40 е по-готино, защото си осъзнал вече, че наистина животът вече го виждаш назад, преценяваш, оценяваш и така.“ Когато ги спират по улиците, хората им казват: „Ох, ние сме израснали с вашата песен, с вашата музика.“ На което те с усмивка отговарят: „И ние също.“ Едната от тях допълва, че й казват: „Ти си най-усмихнатата част от моето минало“. „Това е нещото, че сме останали в съзнанието на хората, в техния живот по някакъв начин. Докоснали сме ги с творчеството, с музиката, с текстовете, с всичко това, което сме направили. Това е достатъчно и сме страшно благодарни на Бог, че ни даде този шанс.“ Те са категорични: „Направихме нещо хубаво наистина, от което никога за нищо не сме се срамували. Не, повярвай ми, няма абсолютно никакви компромиси с нищо.“ Дори и неприлични предложения и натиск не са ги докосвали, признават те пред Петя Дикова.

На въпроса защо никой не можа да се настани на тяхно място, те отговарят скромно, че нямат ясен отговор. „В това уникално време, в което бяхме ние на сцена, полека-лека се доказвахме. Но не беше и трудно.“ Спомнят си времето преди социалните медии, когато феновете ги чакали с часове след участията за автографи. Те никога не са били от „ония звезди, които си тръгват след участието и не искат да се докоснат до“ публиката. Посвещавали са им стихотворения, поеми, картини – ценни неща, които пазят и до днес.

В хода на разговора едната от певиците Савина споделя и за изключително труден личен момент – загубата на съпруга си, бащата на детето й, от ужасна болест. „Трудничко много. Не бих пожелал на никой да се случи такова нещо,“ признава тя със сълзи на очи. „Не се преодолява, избледнява така трудния момент. Аз дори не знам как съм го преживяла.“ Въпреки болката, остават хубавите спомени и увереността, че той „винаги ще бъде с нас.“ Ани в дуета пък разказва за радостта от ролята си на баба. „Прекрасно е. А мога да кажа, че това е а изключително състояние. Аз не съм типичната баба… „

В края на разговора си, дамите от „Антибиотика“ са категорични: „Не, не мислим, че имаме вече какво да доказваме. На такива години сме, на които всичко вече е ясно. Не ни интересува мнението на хората. Не живеем за хорското мнение.“