В един откровен разговор пред Мон Дьо, Прея разкрива дълбоки лични преживявания, които са оформили както личността ѝ, така и артистичния ѝ път. От липсата на бащина фигура и сложните отношения с майка си, през предизвикателствата на музикалната индустрия, до намирането на безусловна любов и приемане, тя споделя своя път към себеоткриването и щастието.

Поп певицата споделя, че липсата на бащина фигура в живота ѝ – баща ѝ умира, когато е била бебе – е оставила дълбок отпечатък. Това се отразява както на нея самата, така и на отношенията ѝ с майка ѝ, която също преживява загубата на съпруга си. Прея признава, че дълго време е супресирала болката, не си е позволявала да я изпита, като до голяма степен за това допринасят и нарцистичните наклонности на майка ѝ.

„Винаги, когато тръгнем да си говорим за трудности, аз трябва да остана силна в този разговор, защото на нея ѝ е било по-трудно“, разказва Прея. Тази динамика, в която Прея е била „майката“ на собствената си майка, е нещо, върху което работи с терапевта си. Днес отношенията им са „интересни“. Майка ѝ продължава да живее в чужбина и се виждат максимум два пъти в годината. Прея се стреми да я приеме такава, каквато е, и да не се опитва да я промени, въпреки че все още се чувства по-зрялата страна в тяхната връзка. Разговорите им често се превръщат в монолог от страна на майка ѝ, което показва продължаващата им сложна динамика. На въпроса дали е успяла да прости на майка си, Прея отговаря искрено: „Много искам да ти кажа да, ама мисля, че имам още малко да се понауча на това.“

Прея разкрива, че решението ѝ да се оттегли от музикалната сцена не е било на върха на кариерата ѝ, а по-скоро е било „огромна нужда просто да рестартирам“. В ретроспекция осъзнава, че ранното ѝ творчество не е отразявало истинската ѝ същност. Тя се е хвърлила в индустрията „гола и боса“, доверявайки се на опитен екип до такава степен, че се е изгубила в процеса.

Чувствала се е отдалечена от публиката, смятайки, че е „твърде различна от всеки“ и няма как да се свърже с хората. Дълго време е била „в това блато“ на тъгата, вярвайки, че е „неразбран артист“. Впоследствие обаче осъзнава, че има много начини да се свърже с хората и че всъщност си приличат повече, отколкото е предполагала.

Сегашната ѝ музика – микс от афро и балкански ритми – е отражение на нейната културна и антропологична същност. Тя намира свобода в това да бъде „и принцеса, и гангстерка“, без да се налага да избира. Разбирането, че може да бъде „и двете, и трето, и четвърто, и пето“, ѝ носи пълноценност и щастие, освобождавайки я от етикетите.

Прея признава, че не се е сблъсквала пряко със завист до степен да ѝ е навредила, но не би се учудила, ако е имало такива моменти. Тя е малко наивна и вярва на хората, но наблюдава поведението на останалите артисти помежду си. Разказва за конкретна ситуация, в която колега агресивно се е опитвал да стане приятел с нея и да творят заедно, но след като му е отворила врати към нови запознанства в сферата, той си е измислил претекст да прекрати контакта, представяйки се за жертва. Този сценарий се е повторил и с други хора, което я кара да подозира, че е целенасочен шаблон.

Тя е категорична, че никога не би поставила успеха над щастието си. За нея крайната цел е успехът и щастието да вървят ръка за ръка. Тя предпочита да остане „човекът с розовите очила“, защото не е сигурна, че ще бъде щастлива, ако прогледне за всичко негативно в индустрията. На въпроса за „лъжа в шоубизнеса, която всички приемаме за истина“, Прея посочва класациите като възможна манипулация и „преекспониране на факти“. Тя признава, че няма власт да влияе на тези класации, но е наясно, че това е „военна тайна“ и „върхът на лицемерието“ в бизнеса.

Прея изразява огромна благодарност към съпруга си, Евден, който винаги ѝ е демонстрирал любов и грижа, помагайки ѝ да преминава през периодите на съмнение и битка със себе си. Тя вярва, че истинската любов е да останеш до някого „в хубаво и в лошо, в здраве и в болест“. Най-много цени в Евден неговата доброта, че е „изконно добър“ и „с добро сърце“. Той е изключително отдаден на семейството си, което за Прея е нещо ново и вдъхновяващо – тя описва родителите и роднините му като „структура, която аз не познавах до тоя момент“, истинско сплотено семейство. Възхищава му се за трудолюбието и мисълта му в перспектива. За Прея, лъжата е форма на неуважение и подценяване на интелекта. „Нямаме много време, за да се лъжем“, казва тя, подчертавайки важността на честността във взаимоотношенията.