С присъщия си хумор и мъдрост в интервю за „Събуди се“, Брегович очерта картината на своя свят, който е като една безкрайна балканска сватба – с много хора, питиета и, разбира се, музика.

„Ако сте композитор, който усеща нещата, ще сте наясно, че музиката на Балканите винаги е била композирана за пиене, за маса,“ заяви Брегович, обяснявайки липсата на оперна традиция в региона. Докато в Западна Европа са се писали опери, на Балканите е царувала гуслата – прост инструмент за разказване на истории и приказки.

Брегович не крие задоволството си от факта, че е оставил част от своята музика в „питейната традиция“. Той с усмивка отбелязва, че днес е трудно да си представим пиене без да запееш някоя от неговите песни, а идеята, че музиканти ще получават бакшиш, свирейки негови произведения, му носи особено удоволствие.

С хумор Брегович си спомня за ранните си музикални опити. Изключен от втори клас, защото учителите му смятали, че не може да свири, той започнал с цигулка. „Цигулката е за различен тип момчета, не като мен. Аз съм по-скоро за китара,“ обяснява той. За него цигулката е „сериозен инструмент“, изискващ сериозност, която той не притежава. „С китарата е различно. Просто с няколко акорда и сте вие,“ казва Брегович, противопоставяйки я на цигулката, за която известни цигулари казват, че „може би е трудно първите 40 години“.

Въпреки опитите на мнозина да се разграничат от Балканите, Брегович гордо заявява: „Аз обичам да съм балканец.“ За него да си композитор от Балканите е нещо специално. „На Балканите, ако си музикант, никога не става въпрос просто за музика. Просто музика на Балканите никога не е достатъчна. Трябва да има щипка лудост.“ Тази „лудост“ е нещо, което той обича в себе си и в своето творчество. Брегович е пътувал и свирил по целия свят – от Исландия до Аржентина, от Сибир до Калифорния. Навсякъде той вижда как публиката реагира, когато „смесена балканска лудост с тяхната местна лудост“, създавайки уникална и незабравима атмосфера.

На въпроса дали има тайни, Брегович отговаря с характерното си остроумие: „Не много интересни тайни за вашата публика. Разбира се, имам тайни, които не са за деца. Вероятно някои деца ще гледат вашето предаване. Не е добре за тях.“ Предложението за обозначение „18+“ бързо се превърна в „90+“, за да намекне за истинската дълбочина на неговите неразказани истории.