В едно откровено интервю за „Имате среща с Диана Любенова“ по БНТ, легендарната българска певица Нели Рангелова разкрива неподозирани детайли от своя живот и кариера, връщайки се към първите си стъпки в музиката, личните си битки и най-съкровените си мечти.

Нели Рангелова си спомня с усмивка първите си снимки, направени около 1980-81 година в прословутото Студио 1 в Орландовци. „Аз за първи път заставах пред камера. Аз бях толкова уплашена, въобще не знаех къде се намирам“, разказва тя. По време на записа на първия си хит „Аз не мога да съм тъжна. Нямам право на това“, тя е била качена на високо столче и през цялото време се е чудила къде да гледа. Тогава Вили (вероятно Вили Казасян) ѝ дава съвет, който тя спазва и до днес: „Нели, ще гледаш винаги в камерата, която свети.“ Оттогава, дори когато някой снима с телефон, тя „непрекъснато следва светлината“.

На въпрос за разликата между Нели на сцената и Нели в живота, певицата отговаря без колебание: „Да.“ Като типична зодия Дева, Нели в живота е подредена, обича да общува с хората, излиза спортно облечена и без грим. Може да разговаря с всеки – от „най-бедния до много високостоящия в йерархията човек“.
Другата Нели обаче, тази на сцената, е „някакво чудо“. В момента, в който ѝ сложат грим, косата и се отвори завесата, тя става „капризна, изискваща, претенциозна, сериозна“. Тя е овладяла изкуството и знае как да „разплаче и да разсмее хората, които я гледат“.

Въпреки желанието на баща си да стане счетоводителка, Нели Рангелова поема по пътя на музиката. Първото ѝ излизане на сцена е на фестивал на художествената самодейност в Монтана през 1973-74 година, където изпълнява песен на „Бийтълс“ – „Mother“, с написан от нея български текст. За това изпълнение получава и първата си награда. Години по-късно, след като печели „Златният Орфей“, Тончо Русев, който е бил част от журито в Монтана, я извиква на разговор и ѝ припомня този момент.

Нели разказва и за своя бунтовен дух. През 1979 година, след като е завършила икономическия техникум, получава покана да се яви на прослушване за оркестър „Бургас“. Родителите ѝ са категорично против, но тя е решена да замине. С 50 лева, дадени ѝ от втори братовчед, и без никакъв багаж, Нели потегля за Бургас с влак – първото ѝ пътуване с влак изобщо. Там е приета от оркестър „Бургас“, а художественият ръководител г-н Пантелеев дори я настанява в дома си. След като се прибира, баща ѝ я откарва със „Запорожеца“, натоварен с юргани, одеяла и възглавници, до Бургас, където я настаняват в общинско жилище.

Нели Рангелова печели „Златният Орфей“ – международен конкурс за изпълнители. Този успех ѝ отваря врати към световната сцена. Лондонски продуцент ѝ предлага договор и възможност да подгрява група в зала „Олимпия“, но тя отказва. Причината? „Защото бях влюбена, а защото не можех да си представя как ще напусна не само мама и тати, как ще напусна въобще България“. Продуцентът не скрива изненадата си, казвайки: „Тя е много глупаво момиче.“

Певицата разказва за сватбата си с Данчо, която е била изпълнена с поличби: заключено шкафче с дрехите им, химикалка, която спира по време на подписването, и пръстен, който пада на земята. Всички тези знаци, според Нели, са показвали, че бракът не е трябвало да се случва. Един от най-големите кошмари в живота ѝ е загубата на гласа. След турне в Швейцария, Нели остава без глас и е принудена да прекъсне участията си. Оказва се, че има кръвоносен съд, който минава точно там, където гласните ѝ гънки се допират, и когато е преуморена, той се подува, пречейки им да се затворят плътно.

Нели Рангелова е категорична, че не пее на плейбек. Тя споделя за куриозна случка от турне с „Ку-Ку“ в Русе, където по време на изпълнение кабелът на микрофона ѝ се разкачва, но тя продължава да пее, без да е свързана с никаква апаратура. „Питайте ме изобщо дали някога дори болна да съм винаги, гнойна ангина да съм, ама ми се е случвало адски често това нещо“, разказва тя.

Певицата е почетен гражданин на Канзас и има над 500 записани песни, въпреки че е певицата с най-малко издадени албуми. Спомня си с умиление за дуетите си с Георги Христов, Васил Найденов и други колеги. За живота си Нели казва, че е „бавна, лирична, тъжна, страстна, с голям диапазон“ песен. Под душа не пее, а песните си учи със слушалки. Ако не е била певица, е щяла да бъде археолог – мечта, която и до днес не я напуска. Най-голямата ѝ мечта сега е да се срещне с бъдещото си внуче, което силно желае да е момиченце и да носи името Нели Мартин Бочуков.