Първото подкаст гостуване на поп изпълнителя се превърна в теологичен и бунтарски монолог

В едно изключително откровено и дълбоко гостуване в подкаста на Стефан Попов – Чефо, музикантът Любо Киров изненада аудиторията, разголвайки душата си не просто като артист, а като човек на духа. Известен със своята категорична гражданска позиция, той сподели мрачната си прогноза за това дали някога в България ще дойде време, в което свободното изказване на мнение ще бъде в полза на човека, а не в негова вреда: „Няма как да стане. Откакто има медии и социални мрежи, човек се изказва и носи последствия за изказванията си… Готви се да не си разбран до края на живота си от някой, да бъдеш осъден от някой и приет от много други хора и обичан“.

Вярата заема централно място в живота на Любо Киров, който не се притеснява, че думите му могат да прозвучат твърде религиозно. За него молитвата е чиста мисъл, която е по-добра от собствените ни мисли. В разговора той разгърна интересен парадокс, свързан с човешката склонност да съдим: „Самият Христос каза: „Не дойдох да осъдя света, а да го спася“… Осъждаме се ние сами. Любовта не съди… В Библията дявола го наричат обвинителя. Като на съдебните дела в юридически план. Дяволът винаги е обвинител. Така че като почне някой да те сочи с пръст, да знаеш… Най-лесно е да обвиниш, по-трудно е да обичаш.“

Артистът не спести критиките си към съвременната музикална индустрия и подмяната на реалния успех с PR заглавия. Той призна, че естетиката му категорично отхвърля модерните регетон ритми: „Аз бих забранил един ритъм в света, не само в България, който е този така наречения регетон ритъм… Не казвам, че е лош бийтът. Просто аз повръщам от тоя бийт.“ Въпреки че по думите му поп и рок жанровете са свити до под 2% от общия интерес на пазара, Любо Киров отказва да прави компромиси и да влиза в калъпа на занаятчиите: „Изкуственият интелект ще направи занаятчиите много добри занаятчии, но хората на духа – той няма да може да ги моделира… Сега ще се види кои са занаятчиите… Ще излязат напред хората, които са смели, което означава, че са хора на духа.“

Запитан за истински гафове от миналото, Любо Киров сподели случай, в който гневът му към неправдата и платените ротации по радиата е надделял: „Гаф имаше, когато показах средни пръсти на някаква радиостанция, която ме беше ядосала… и после видях, че е имало много деца около мене.“ Въпреки това, той е категоричен, че човек не трябва да губи усещането си за правда, но най-големият грях остава нежеланието за учене: „Нежеланието да чуеш, да се научиш е най-големият грях. Според мене той е по-голям грях от това да убиеш, защото ако убиеш, ще се покаеш, ще ти се прости. Обаче ако не искаш да се научиш, ти няма да стигнеш до истината… Простакът е с най-голямото его. Така че не си мислете, че егото е на известните, на популярните хора. Не, напротив, те са се сгънали много популярните хора.“