Популярният изпълнител за 25-те години на сцена, новата дума „футурофония“ и вярата като морален компас.

Любо Киров, който отбелязва респектиращите 25 години на сцена, споделя, че времето тече неумолимо бързо и с всеки изминал момент се убеждаваме колко кратък е всъщност животът. Изпълнителят признава, че някога е смятал 50-те години за пределна възраст за сцената, но днес гледа на нещата от съвсем друга „камбанария“. Поглеждайки през философската и богословска призма, Киров разсъждава върху суетата и преходността на материалното. За него истинският „Аз“ е съзнанието или душата – това, което остава, когато всичко останало отмине . „Ако махнем термина време, тогава кое е важното в музиката?“, пита реторично той и сам дава отговора: „В крайна сметка ще разберем, че остава смисълът и той е смисълът, който води до спасението на духа и на душата“, допълни още при последното си гостуване в предаването „120 минути“ по bTV.

Творческият процес за Любо Киров е интензивен и често интуитивен. Той разказва, че текстовете му се раждат в симбиоза с музикалната картина в главата му и ги пише, докато самият той не се разчувства. Интересно е, че целият му нов албум е бил написан само за два дни – момент на пълно творческо изливане, който той описва като своеобразно „чудо“. Една от най-силните му фрази „Целуни ме, утре може да ме няма“ е създадена по време на пандемията като напомняне, че трябва да живеем и действаме като за последно, без да крием истината, която носим в себе си.

За Любо Киров истината е фундаментален фактор за успех, а лъжата е коренът на всяко зло. Той подчертава, че моралните и духовни закони са тези, които държат обществото цяло, дори и за онези, които не се определят като вярващи. Тази духовна дълбочина се преплита и с неговата страст към ритъма въпреки, че първият му подарък е бил пиано, той открива себе си в барабаните, превръщайки се в успешен самоук музикант.

В навечерието на мащабно турне в 15 града, изпълнителят представя и новата си концепция за „футурофония“ е дума, която сам е измислил от гръцки и латински корени, означаваща „бъдеща симфония“. „Миналото и бъдещето ще се съберат в едно. Това е смисълът на това, което правим“, обяснява той, визирайки желанието си да избяга от дигиталното и да се върне към „аналоговото“ усещане.