Хосе Карерас и Пласидо Доминго са две от най-великите имена в историята на операта, чиято обща история с покойния Лучано Павароти променя завинаги световната музикална сцена. В едно откровено интервю пред bTV те разкриват тайните на успеха си, истината за отношенията помежду им и топлите си спомени за България.
Срещата им датира от 1970 г. в Барселона, където един млад Хосе Карерас се среща с вече утвърдения Пласидо Доминго. „Той беше толкова мил, толкова любезен с мен. Даваше ми съвети по много скромен начин“, спомня си Карерас. Това е само началото на приятелство, което ще преживее изпитанията на времето и ще роди един от най-успешните музикални проекти в историята – „Тримата тенори“.
Идеята за трио се ражда, когато тримата оперни титани живеят в една и съща сграда в Ню Йорк. Доминго разказва, че започват да се срещат за вечеря и да играят карти. Оттам решават да пеят заедно, въпреки скептицизма на някои, които смятат, че „за трима тенори, по-добре да вземат едно сопрано“. Но те доказват обратното. Според Карерас, ключът към успеха е бил репертоарът – изпълнението на песни и мелодии, които хората познават по-добре от сопрановите партии, като неаполитански и испански песни.
Първият им концерт в Рим през 1990 г. по повод Финала на Световното първенство по футбол се превръща в събитие, което променя всичко. „Его“ в колаборацията им липсва напълно. Доминго признава, че е бил впечатлен от Карерас и Павароти, защото е знаел колко е трудно да се разбираш с тенор. Но те успяват, защото, както казва Карерас, „ние обичаме тенори“.
Двамата тенори споделят, че имат много топли спомени от България, страна, която е дала на света невероятни гласове. Карерас с особено уважение споменава Николай Гяуров, когото определя като „голям изпълнител и велик човек“. От своя страна, Доминго е удивен от броя на големите български певци, като дори казва: „Трябва да ви дам списък на този въпрос. Невероятно е. Винаги ми е било приятно.“ Те споменават и сопранота като Анна Томова-Синтова и Гена Димитрова.
Карерас разкрива и личен момент, свързан с Гена Димитрова. Той разказва, че тя го е подкрепяла много по време на борбата му с левкемията, като му е изпращала писма и препоръчвала лечения. За съжаление, по-късно тя умира от същата болест, което го натъжава дълбоко.
Въпреки музикалните си успехи, двамата са и футболни фенове. Карерас е голям почитател на Христо Стоичков, който е играл за любимия му отбор – „Барселона“. Доминго също признава таланта на Стоичков, въпреки че сърцето му принадлежи на „Реал Мадрид“.
През 1987 г. Хосе Карерас се разболява от левкемия. В този тежък момент, най-ценният жест е от неговия приятел Пласидо Доминго. „Той дойде до Съединените щати, където се провеждаше лечението ми – в Сиатъл. Посети ме и ми даде много кураж и приятелство“, споделя Карерас. Това е спомен, който му дава сили да се възстанови и да се върне на сцената. Когато това се случва, първата му стъпка е да посети спектакъл на Доминго в Барселона, където цялата зала „полудява от радост да го види отново“.
И двамата продължават да концертират по целия свят, доказвайки, че възрастта е само число. „Ние обичаме да сме на сцена“, казва Карерас. Той нарича Доминго феномен заради неговата невероятно дълга и фантастична кариера. Доминго на свой ред разкрива, че неговият конкурс за млади таланти „Опералия“ ще се проведе в България през октомври. На въпрос защо е избрал България, той отново подчертава: „Имате толкова много добри певци. Не мисля, че има друга такава страна като вашата с толкова много добри гласове.“
