Азис е човек на крайностите, на болезнената откровеност и на вечната борба. В интервю пред Мариян Станков – Мон Дьо, изпълнено с разтърсващи признания, той говори за най-големите истини за себе си, за болката от миналото и за силата, която намира в себе си. Той отхвърля обвиненията в лъжа и казва: „Аз съм си хетеро.“

Музикантът се връща към детството си, изпълнено с любов до момента, в който майка му не е разбрала, че „нещата са безвъзвратни“. Тя решава да роди сестра му, за да има кой да я гледа, тъй като „тя на гей не може да разчита“. Започва да се държи лошо с него, да го изпраща от стаята, когато има гости, защото се срамува от движенията, гласа и манерниченето му. Въпреки това, той твърди, че не ѝ се сърди, тъй като тя се е примирила с истината, а той вече е пораснал.

„Аз родих Азис и Васко се разми“, казва той. Детето вече не съществува, защото Азис е порасналият Васко. Той говори с гордост за себе си, но не смята, че е горд, защото е „един от хората, с които можеш да говориш“. „Имам уши на главата си и мога да чуя как пея. И това е най-голямата ми сила.“

Азис не се страхува от провокациите. На 13-ти и 14-ти февруари предстоят два негови концерта, които ще бъдат „една репетиция за това, което предстои“ – шоу от мащаба на Мадона и Принс, с което иска да види дали българската публика е готова за „неговата култура“. „Ще покажа те какво обичат, ще изпея те каквото обичат, но след това ще слушат аз какво обичам и ще гледат.“

Разсъждавайки върху живота си, Азис споделя, че той е „сякаш писан от Алмодовар“. За него всичко, което му се е случвало от „раждането ми в затвора до ден днешен“, може да изглежда като PR. Той обича да носи рокли и не го е срам да го покаже на света, както наскоро направи с роклята на Емануела. „Аз съм пълен с желания, от които не ме е срам.“

По повод на най-несправедливото обвинение към него, той отговаря: „Азис и музиката му са виновни за упадъка на тази държава“. Но за него това е нелепо, тъй като той не пие, не пуши и не обижда. „Аз не съм лош човек“. За себе си той признава, че единственото, за което би се осъдил, е „мястото, на което съм се родил“. Болката идва от това, че той много добре знае, че никога няма да бъде приет за равен, защото е роден с по-тъмен цвят на кожата и с различна сексуалност.

Той разкрива и за две скорошни тежки операции, които е преживял, свързани с пръстен на стомаха, който е трябвало да бъде премахнат преди осем години. Той споделя, че е бил „изтърган“ на парчета. На въпрос кое е по-болезнено, хомофобията или лицемерието, той отговаря, че най-страшно е да живееш сред народ, който се страхува от гей паради, защото си мисли, че детето му ще се събуди с друга сексуалност. „Да си толкова глупав.“

Въпреки всичко, той има послание за всяко дете, което днес е различно и се страхува: „Главата горе, продължавай и виждаш, че няма нищо страшно.“ А ако раят съществува, Азис би искал да му бъде казано: „Добре дошъл отново в ангелския ми хор, чадо мое.“