Доц. д-р Етиен Леви пред Alexander Vlog за житейските изпитания, музикалната сцена и истината зад медийните спекулации
В новия епизод на популярния подкаст „Искам още“ с водещ Alexander Vlog гостува емблематичният музикант, певец и вокален педагог доц. д-р Етиен Леви, който също така днес (3 юли) бележи своят 69-ти рожден ден. В един изключително откровен и дълбок разговор той сподели неподправени детайли за своя вълнуващ живот, премеждията на семейството си през годините, тайните на българската музикална сцена и обективната истина, скрита зад десетилетните медийни спекулации.
Музикалните корени на Етиен Леви са дълбоко свързани с историята на неговия баща Херцел Леви, който е сред създателите на българската популярна сцена и основател на първия вокален квартет у нас през 1946 година. Големият творец споделя с непрежалима скръб за ранната загуба на своята майка Кинче Леви, която си отива от този свят, когато той е едва на година и половина. Сядането зад клавишите на пианото обаче се оказва нейна предсмъртна молба, предадена му по-късно от неговите роднини, което предопределя жизнения му път и го насочва към изкуството от най-ранна възраст. Макар да изпитва огромна гордост от своя смесен български, еврейски (сефарадски) и чешки произход, той не крие, че в детството си е понасял обиди заради своите корени. С течение на времето тези горчиви спомени избледняват, оставяйки място за дълбока почит към българския народ, когото доц. Леви определя като изключително толерантен и уникален в световната история, подчертавайки, че без тази толерантност спасението на 50 000 български евреи би било невъзможно. Любовта към родината се потвърждава и по време на четиригодишния му престой в Израел след 1991 година, където отношението към България е изпълнено с изключителна обич и уважение.
Зад блясъка на сцената обаче се крият и тъмните страници на миналото. Доц. Леви хвърля светлина върху историята на популярната ни музика, разяснявайки, че терминът „естрада“ е наложен у нас под влияние на Съветския съюз, тъй като понятието „поп музика“ е било възприемано като капиталистическо и империалистическо. Той припомня за тежките репресии над колосални таланти като Сашо Сладура, Лея Иванова и Аспарух Лешников, които са били безмилостно преследвани от тоталитарната власт. Поради наличието на роднини в Израел и Западна Германия, самият Етиен е бил класифициран като „потенциален враг на родината“, което води до изпращането му в Строителни войски през 1977 година и дългогодишно наблюдение от страна на Военното контраразузнаване. Въпреки трудностите, по-късно той става част от легендарната група „Трик“, създадена от Стефан Широков, и заедно с Румяна Георгиева и Диана Дафова поставя началото на изцяло нов тип пърформанс на родната сцена, съчетаващ безупречно пеене, танци, актьорско майсторство и пластика.
По време на гостуването си именитият музикант категорично разсея и тиражираните слухове в жълтата преса относно предполагаем конфликт с екипа на шоуто „Като две капки вода“, където дълги години работеше като вокален педагог. Той заяви с чисто сърце, че няма никакво огорчение, обяснявайки, че един договор е добър тогава, когато удовлетворява и двете страни, а в конкретния случай просто не се е стигнало до споразумение. Доцентът сподели радостта си от факта, че неговото място се заема от Михаела Маринова, която определи като блестяща и детайлна изпълнителка. В същото време той изрази силно професионално неодобрение към тенденцията сред младото поколение да се пее на живо с ефекти като аутотюни и звукови подложки, като съветва студентите си в Нов български университет да залагат на истинското живо пеене, добрата артикулация и ясната дикция, напомняйки, че психиката и физиката са неразривно свързани в този сложен процес. Той призова младите таланти да пазят достойнството на професията си и да не позволяват на никого да се държи нагло или иронично към нея.
Етиен Леви не скри и разочарованието си от краткото си присъствие в политическия живот, където влиза с надеждата да бъде полезен в сферата на културата и вероизповеданията, но става свидетел на бързото разбиване на парламентарната му група по външно наставление. Най-голямото огорчение от този период обаче остава манипулацията около досието му от Държавна сигурност. Певецът разясни фактите с чисто съзнание, посочвайки, че съществуващото „лично досие“ е написано изцяло от офицера, опитал се неуспешно да го вербува. След само две срещи Етиен категорично отказва сътрудничество с думите, че кръвта вода не става и няма да предаде рода си. В архивите липсва каквото и да е „работно досие“, няма негов подпис за съгласие или за агентурно име, както и нито един донос. С лека горчивина он заключава, че в информационния поток хората често правят повърхностни изводи, без да се замислят за манипулациите.
