В навечерието на празниците, в предаването „Между нас казано“ по „Фолклор Тв“, гост беше изпълнителят Божидар Златков. Разговорът разкрива пътя му, изпълнен с желание за развитие, надграждане и ясно осъзнаване на целите си в музиката и живота.

Божидар Златков споделя, че вече е натрупал увереност и вярва, че е в правилната посока. Тази увереност е подкрепена от факта, че е предприел сериозна стъпка към формално музикално образование, което преди му е липсвало. В момента той е трета година студент редовно обучение по Музикална педагогика.

Той подчертава, че това решение е продиктувано от желанието да придобие по-солидни теоретични и практически познания по музика и музикална теория, а не просто да вземе диплома. Той намира голям интерес и жар в ученето, което според него е от съществено значение в съвременното висше образование. Сблъсъкът на поколенията в университета, където колегите му са на 19-20 години, а той е на 40, е интересен и го поддържа комуникативен и открит.

„За мен е много важно да вярваш това, в което правиш, да имаш ясна цел и да го правиш с добро, с добри намерения, с добри цели.“

Божидар Златков активно работи по създаването на нов репертоар, като се стреми към универсалност като изпълнител, работейки както в сферата на авторските песни, така и с автентични народни изпълнения. „Ти ли, брате“: Първата му авторска песен, чийто текст (стихотворението „Подялба“) е негово дело, а музиката е на Иван Йосифов. Песента третира темата за подялбата на имоти и семейните отношения. „Елено Керко“: Любима автентична песен, възхищавайки се на изпълнението на Кирил Дрингов, представена с нов, но уважителен прочит.

Изпълнителят набляга на важността на автентичните песни, които трябва да се представят с нов прочит и уважение, като винаги се посочва кой ги е популяризирал. От друга страна, авторските песни му дават възможност да се изрази като творец и да покаже нещо ново от себе си.

Божидар Златков подчертава, че музиката, като изкуство, трябва да има естетическа обосновка, послание и възпитателен характер. Критикува „разпада на формата“ в съвременното изкуство и настоява за необходимостта от критерии, ниво и естетически минимуми в публичното представяне. Изпълнителят се надява да остави след себе си положителен пример – нещо достатъчно добро и издържано, и да помогне на другите да вървят по своя път, знаейки, че всичко се постига с труд и усилия.