Легендарната изпълнителка за „Птица бяла“, трудните раздели и новата ера в поп-фолка

В новия епизод на своя подкаст Алпер Чочев ни среща с една от емблематичните фигури в българската музика – Еми Стамболова. Описвана като жена с уникална харизма и кариера, продължаваща повече от 30 години, тя остава един от най-обичаните гласове, създали хитове, които са част от историята на родната сцена. Разговорът започва с поглед към ранните години на певицата, която сама описва себе си като изключително „лудо и палово“ дете. Още в началото Еми разбива представата за кроткото момиче, разказвайки за бурното си детство. Тя описва себе си като „мъжко момиче“, което е предпочитало футбола пред куклите. Една от най-ярките истории е за самоделната „операция“ на крака ѝ: „Бях много палаво дете… Сама си извадих конците, след като ме зашиха. Майка ми щеше да припадне, като видя, че съм ги срязала с ножичката, защото ме сърбеше.“ Певицата с усмивка споделя и семейния мит за нейния темперамент: „Майка ми казваше: ‘Тебе те кърми една циганка, защото аз нямах кърма, и затова си такава дива’. Сестра ми я кърми медицинска сестра и тя е кротка, а аз не се спирах.“

Въпреки огромния си талант, Еми не е планирала да става професионална певица. Подготвяла се е за юридическа кариера, докато съдбата не се намесва чрез диригента Васил Григоров: „Аз се готвех за право. Историята и българският ми бяха любими. Музиката стана на майтап… Баща ми каза: ‘Можеш да пееш, но ако успехът в училище падне, спираш веднага’. Спях по 4 часа, за да мога и да уча, и да пея в ресторанта вечер.“ Тази дисциплина я изгражда като професионалист, който знае, че успехът не идва даром, а се изработва с денонощен труд.

Еми разказва с носталгия за времето на формация „Фаворит“ и за това как се раждат истинските хитове – без претенции, но с много чувство: „Никога не знаеш, когато записваш една песен, дали ще е хит. ‘Не прекрачвай прага’ я записахме за отрицателно време с Радо Шишарката. Бяхме в един хотел, той написа текста и просто я изпяхме.“ За емблематичната „Птица бяла“ тя споделя: „Тази песен е молитва. Хората и до днес плачат на нея. Тя не е просто песен, тя е съдба.“

Един от най-емоционалните моменти в подкаста е признанието за загубата на нейния баща – човекът, който е бил нейният най-голям критик и опора: „Баща ми почина през март 2011-та, а една седмица по-късно се роди втората ми дъщеря Елив. Тя е неговият подарък за мен. Беше най-трудният момент – да скърбиш и да се радваш едновременно.“ Това кара Еми да преосмисли приоритетите си и да постави семейството пред всичко останало, дори пред блясъка на кариерата.

Еми Стамболова не пести критики към днешната музикална реалност, където технологията често заменя таланта. Тя е категорична, че истинският артист се доказва пред микрофона, а не в студиото: „Сега много колеги пеят на плейбек, просто защото толкова си могат. Едно време на концертите се виждаше кой е певец. Сега излизат, пускат записа и само си отварят устата. Боли ме за живата музика.“ Въпреки разочарованието от някои тенденции, тя гледа напред с оптимизъм и подготвя нови изненади за почитателите си: „Очаквам да изпея още хубави песни. Имам готови нови балади, защото там е моята сила. Балади ми е най-лесно да записвам, там душата ми е чиста.“