Азис, който десетилетия наред предизвиква, провокира и покорява с таланта си, разкрива откровено за цената на славата, желанието да остане необясним и борбата да запази себе си в свят, който постоянно се опитва да го дефинира.

„Харесвам думата феномен, защото тя означава необяснимо. Аз винаги съм се старал да бъда необяснен, да не съм се разкрил до последно“, споделя Азис в ефира на NOVA. Въпреки че признава, че напоследък е толкова откровен в интервюта, че чак му е неудобно, той твърди, че все още има сфери от живота си, които остават неприкосновени. „Не допускам да навлизат в семейството ми по някакъв начин. Просто смятам, че то трябва да бъде неприкосновено и те не трябва да носят никаква отговорност за думите ми или действията ми.“ Азис успява да ги опази, като рядко говори за личния си живот, партньора си или детето си.

На въпрос дали е добър баща, Азис отговаря с надежда: „Аз се надявам да съм добър баща. Аз съм надявам се да бъда баща, който да може да удовлетвори нуждите на своите деца, да бъде стожер, стълб и гръб на своите деца.“ Той подчертава, че е пример само за своите деца, защото всеки родител носи отговорност за своите собствени. За него да си родител е чудовищна отговорност, много по-тежка от това да си дете на Азис. Той не може да си обясни защо други хора трябва да носят отговорност за чужди деца, когато родителите са тези, които трябва да ги завършат като личности. В ролята на родител, който решава задачи или пише букви с детето си, Азис не е активен. „Там майката е много силна“, казва той. Неговият ресор е да подсигури всичко на детето.

Запитан дали му е омръзнало да бъде дефиниран като „феномен“, „крал“, „уникален“, Азис казва: „Не е лошо.“ Но акцентира върху скритата страна на успеха – стресът и умората. „Всичко се повтаря. Наричат ме с какво ли не. Не само крал. Има и не толкова лицеприятни неща. Но това е за всички артисти по света.“ Стресът от постоянното тичане пред другите, от това да си винаги първи, е голям. Азис откровено споделя: „На мен ми опада косата. Не си личи, но ето тука в гръб на петна тя пада.“ За него това е белег от 25 години непрекъсната работа и отдаденост. Този нов Азис не иска да се крие зад грим, фотошоп или изкуствено изглеждаща слабост. „Аз отказвам да крия белезите си, отказвам да крия бръчките си и отказвам да ползвам Photoshop или каквото и било, за да бъда по-красив, по-млад. Не, аз остарявам пред хората и искам да умра пред хората с опадалата коса тук с петното…“ Това е неговото ново модерно – да бъдеш такъв, какъвто си, и да не се страхуваш. Въпреки че знае, че публиката иска онзи нагримиран и превзет Азис, той не смята да разрушава мостове. На предстоящия си голям концерт в Арена Армеец на 14 февруари (да не се бърка с Арена София), той обещава „неочакваното“.

Попфолк певеца признава, че вече няма търпение да се появи някой, който да е негова конкуренция. „Веднага ще стана приятел с него, веднага ще му помогна. Ще искам да бъда близо до него, за да го гледам, да се наслаждавам и да се уча, ако трябва на новото.“ Той си обяснява това с факта, че е бил първият и е „хлопнал вратата“ – хората са свикнали с неговия образ и всеки опит за имитация се тълкува като такъв. Въпреки огромния си успех и милионите гледания, Азис все още не може да се наслади на плодовете на труда си. „Аз още не мога да се успокоя… Искам да се пенсионирам вече. Искам да имам толкова средства, че да мога да кажа, по дяволите мога да не работя вече.“ Въпреки че може да не работи, той продължава, защото „свикнах с това тичане и с тази скорост“.

Цената, която Азис плаща, за да бъде себе си, е висока – дори със здравето му. „Аз спя, аз се будя в 5:30, когато трябва да лягам.“ Сънят му е съсипан, а белезите от работата тепърва започват. Въпреки всичко, той е категоричен: „Музиката ми ще остане с коса или без коса, на петна или без петна.“ Азис не иска да бъде модерен изпълнител, а този, с когото българският народ обикна неговия стил, неговите извивки и неговото вибрато.