Повече от четвърт век след трагичния 30 юли 1999 година, споменът за емблематичната певица и нейната вечна балада „Две очи разплакани“ остава по-жив от всякога

На днешната дата се навършват точно двадесет и седем години от деня, в който българската музикална сцена загуби един от най-сияйните си и неподправени таланти – незабравимата Румяна. Повече от две десетилетия времето сякаш е напълно безсилно пред паметта за певицата, чиято лъчезарна усмивка и емблематична коса до земята останаха завинаги запечатани в съзнанието и сърцата на поколения българи.

Трагичният 30 юли 1999 година пречупи нейния жизнен и творчески път в самия му разцвет край сливенското село Блатец. Черната вест тогава разтърси цялата страна, но катастрофата така и не успя да изтрие дълбоката следа, която изпълнителката остави след себе си. За разлика от редица краткотрайни звезди на сцената, Румяна беше завършен и академично образован музикант. Тя владееше до съвършенство кавала и пианото, като влагаше цялата си душевна чистота и майсторство във всяка изпята нота.

Нейната емблематична балада „Две очи разплакани“, която тя сама композира и написва, се превърна в своеобразен химн на българската скръб и прочувствена изповед, която продължава да звучи с неизменна сила и днес. Две десетилетия и половина по-късно публиката все още усеща нейната дълбока искреност, пълната липса на суета и звездни капризи, както и топлата ѝ човечност, които я правеха толкова близка до обикновените хора.

Особено трогателен остава фактът, че нейните деца, които по чудо оцеляха в онази кобна автомобилна катастрофа, днес носят в себе си нейния музикален ген и с достойнство продължават да пазят живо наследството на своята майка. Дори двадесет и седем години след като земният ѝ глас замлъкна, Румяна остава невиждан символ на една златна ера в родната музика, доказвайки за пореден път, че истинският талант е по-силен от забравата и смъртта.