Премиерата на иновативния музикален проект превърна площад „Велбъжд“ в сцена на вдъхновение и традиции
На 21 март град Кюстендил стана свидетел на мащабно културно събитие, което съчета духа на традицията с модерното звучене на настоящето. В сърцето на фестивала „Кюстендилска пролет“ ярко се открои представянето на проекта „Фолк Фюжън: Нови звуци на българския фолклор“, реализиран от Diapason Records с подкрепата на Европейския съюз. Празничната програма започна с официални приветствия от вицепрезидента на Република България Илияна Йотова и кмета на общината инж. Огнян Атанасов, последвани от тържествен молебен за здраве и благоденствие.
Кулминацията бе музикалната продукция, включваща осем оригинални поп-етно композиции, в които автентичните фолклорни мотиви се преплитат със съвременни ритми и актуални аранжименти. На сцената своето завладяващо присъствие демонстрираха обичаните изпълнители Ива и Велислава Костадинови, Радостина Николова, Иван Паланов и Теодора. Те представиха новите песни с емоция и модерно излъчване, което докосна жителите и гостите на града, изпълнили площада.
Атмосферата по време на концерта бе наситена с енергия, като публиката активно припяваше познатите вече мелодии, които се радват на сериозен интерес в телевизионния ефир и интернет пространството. Еуфорията бързо прерасна в истински народен празник, когато десетки хора се хванаха на кръшни хора, превръщайки площада в жив символ на българския дух. Това събитие бе поредното доказателство, че фолклорът, поднесен по съвременен начин, продължава да бъде живо изкуство, което вдъхновява и обединява поколенията.
Зад професионалното създаване на композициите стоят утвърдени имена в музикалната индустрия като Алекс Нушев, Светлин Къслев и Димитрис Декос, а текстовете са дело на Христина Димова и Дешка Петрова. Проектът има за цел да обогати културното съдържание на българската музика и да привлече все по-широка аудитория към богатството на нашите традиции чрез нов и достъпен прочит. Вечерта, водена от Кристиян Янкулов, остави трайна следа в културния календар на Кюстендил, показвайки, че българският корен е по-силен от всякога.






