Поп изпълнителката споделя за пътя към себе си, уроците от Евровизия и вълнението около предстоящия си втори албум

Срещата между Дара Екимова и Alexander Vlog в новия епизод на неговия подкаст е гмуркане в душата на един артист. Една от темите беше участието ѝ в селекцията за Евровизия. Екимова признава със задна дата, че не е била доволна от представянето си, тъй като се е почувствала смачкана от общата енергия на конкурса. „Адски много се притесних и се потиснах от цялостната енергия, от цялостното усещане“, споделя тя, добавяйки, че е изключително самокритична и понякога този „синдром“ преминава границите на полезното. Въпреки негативните емоции и вълната от коментари, тя е категорична, че е научила своите уроци и продължава напред, оставяйки миналото в миналото



Разговорът стана още по-личен, когато темата се прехвърли към нейното детство и фигурата на баща ѝ Дими Екимов. Тя споделя, че в динамиката на ежедневието понякога забравя как е звучал гласът му, но именно липсата я подтиква да съживява спомените си. „Когато ми липсва повече, гледам да си припомням и да си съживявам подсъзнанието“, разказва тя за моментите, в които търси своето детско „аз“, за да се научи да се обича повече. Тези емоционални пластове намират пряко отражение в нейното творчество, което тя използва и като терапевтичен инструмент за изливане на всичко, което тежи на сърцето ѝ.



В професионален план изпълнителката е в изключително динамичен етап, финализирайки втория си албум, който ще включва 11 изцяло нови песни. Тя обяви ексклузивно, че на 4 юни ще направи предпремиерно представяне на албума, където феновете ще могат да чуят песните на живо преди официалната им премиера.

Новата любов също е изиграла своята роля в трансформацията ѝ като артист. Дара признава, че се чувства „малко по-ярка, малко по-усмихната и малко по-насърчена да пише слънчеви работи“. С вяра в потенциалната реалност един ден да напълни някоя от най-големите зали в България, тя продължава да работи всеки ден, призовавайки младите хора да не прекарват минутите си в безсмислено съществуване, а да казват на любимите си хора, че ги обичат още днес.