Изминаха три десетилетия, откакто музиката на C-Block завладя европейските класации, но за фронтмена на групата времето сякаш е спряло, що се отнася до енергията и ценностите, които влага в творчеството си.

В интервю за „На кафе“ Роб Мъни споделя, че основната мисия на музиката им винаги е била и остава разпръскването на позитивно настроение. Според него най-голямото удовлетворение за един артист е моментът, в който успее да достигне до сърцата на хората с нещо градивно и светло. Въпреки малките промени в представянето си, целящи да поддържат интереса на съвременната публика, групата остава непоколебимо вярна на своята концепция и на духа, който ги направи световни звезди.

Размишлявайки върху феномена на 90-те години, изпълнителят подчертава, че непреходната любов на публиката към това десетилетие се дължи на дълбоките послания, които песните носеха тогава. За него музиката от този период не беше просто фон, а глас, който казваше нещо важно. Като личен фаворит той посочва емблематичната „Gangsta’s Paradise“ на Кулио, виждайки в нея не просто разказ за трудния живот в гетото, а вдъхновяващ пример за това как човек може да преодолее всяко препятствие, независимо откъде е тръгнал.

Роб сподели и за личната му история и роднинска връзка с легендарната Арета Франклин. Да бъдеш племенник на „Кралицата на соула“ е едновременно огромна чест и тежка отговорност, но той подхожда към това наследство със забележително смирение. Изпълнителят споделя, че съзнателно е избрал да извърви своя професионален път сам, без да използва името на леля си като трамплин за кариерата си. Като дете той я е възприемал просто като своята любима леля и едва по-късно е осъзнал мащаба на нейната личност и огромната следа, която е оставила в световната култура.

Изпълнителят не крие симпатиите си към българския народ и признава, че всяко негово идване тук е възможност да се докосне до нещо различно и автентично. Освен на гостоприемството, той е почитател и на родната ни кухня, като с усмивка споменава любовта си към шопската салата и морските дарове, заради които дори е получил шеговития прякор „краля на скаридите“. Разбира се, не липсват и изненади при срещата му с нашата действителност – той с доза хумор отбелязва агресивния стил на шофиране по българските пътища. Въпреки това, той приема този динамичен темперамент като част от местния начин на живот и го уважава като част от характерния ни чар.