Групата разкрива как се създава една от най-иновативните поп-денс концепции в Европа, какви предизвикателства стоят зад кулисите и защо личното его винаги трябва да бъде погълнато в името на творчеството
Deep Zone Project заслужено притежава статута на един от най-обичаните и иновативни музикални проекти, печелейки през годините безброй призове и оглавявайки престижни класации. Историята на групата ни връща в далечната 1999 година, когато Дидо (DJ Dian Solo) поставя основите ѝ заедно със своя баща Любомир Салов и колегата им Роско. През изминалите десетилетия през формацията преминават редица познати гласове и таланти, сред които Нелина, Надя, Йоана и Алекс Кипров. Музикантите споделят в „Шоуто на Мавриков“, че тези персонални промени винаги са се случвали по изцяло естествен и органичен път, тъй като никой не може да бъде задържан да създава изкуство насила. Днес действащото трио, което успешно превзема сцените, включва DJ Dian Solo, китариста Дани Димитров и вокалистката Ева Мария Петрова.
Стилът на групата е изключително широкоспектърен и труден за поставяне в рамки. Самите те го оприличават на лук: „многопластови сме, колкото повече го белиш, все по-нещо изкача“ , но работят предимно в нюансите на денс музиката. Deep Zone Project са сред пионерите на родната сцена, които от много отдавна правят смели комбинации между модерен клубен денс звук и красивия български фолклор. Днес те с гордост наблюдават как новите поколения и децата пеят т.нар. „нов модерен фолклор“ или „джензи фолклор“. Според тях е редно да предаваме българското напред, тъй като „не сме американци да пускаме кънтри“.
Любопитен детайл от историята им е, че един от най-големите им и емблематични хитове – парчето „Българка“ , първоначално среща сериозна съпротива вътре в екипа, като Дани и Дидо са били твърдо против пускането му. Песента отлежава близо година , тъй като момчетата се дърпат заради по-лекото ѝ звучене и се опасяват „да не пресолим манджата“ с поредната фолклорна комбинация. Благодарение на огромното настояване от страна на Ева Мария, проектът все пак се реализира. Парчето е изпробвано експериментално пред публика по време на турне в Щатите (Чикаго) , където моментално взривява хората и ги изстрелва в космоса като безспорен хит.
Зад успешната кариера винаги стои денонощен труд. Вокалистката Ева споделя, че Дидо е човек, който работи изключително много и денонощно е в студиото, защото буквално „гори в музиката“. Извън образа на блестяща звезда, Ева Мария е отдадена майка , на която често се налага да преминава през екстремни ситуации – от битовите задължения и болничните стаи с детето си директно към сценичния костюм и обратно към майчинството. Тя разкрива и забавен факт от миналото си: идва като студентка в Софийския университет със специалност „Музикална педагогика“, но тъй като не може да прави две различни неща с ръцете си, така и не успява да се научи да свири на пиано. Поради тази причина тя напуска и остава без висше образование.
Останалите членове също са закърмени с музика от малки. Китаристът Дани Димитров открива своя инструмент още в първи клас, вдъхновен от баща си, който е имал група. Дани счупва първата си китара, след което започва да си вади по слух парчета на Metallica, преминавайки през музикално училище и музикална академия. Дидо, като син в изцяло музикално семейство , започва с уроци по пиано на 6–8 години по настояване на родителите си , което му дава основата да композира своя собствена музика. Тайната на тяхното дългогодишно сработване се крие в това, че в студиото няма его. Всеки си „гълта егото“ и влизат като три равни страни , защото истинският център за тях винаги остава един – самата музика. Те се оприличават на футболен отбор, който си има треньор, нападател, вратар и дори масажист.
