Атанас Колев се среща в откровен разговор с Ивка Бейбе, за да разкрие болезнените уроци от спорта и шоубизнеса, както и личната си борба с отчуждението и търсенето на смисъл.
Наско разказва за детството си във Варна, прекарано по-скоро в „лозя, гори и поляни“, отколкото в „големия батак“. Страстта му към баскетбола започва след като вижда записи на Майкъл Джордан и продължава 10-12 години. Краят на сериозната му спортна кариера идва заради шуробаджанащина в отбора, когато неговият треньор е премахнат, а съотборниците му от неговия набор са демотивирани. Последната капка е, когато клубът му („Академик Варна“) отказва да го пусне да премине в друг отбор с аргумента: „няма да подсилваме противников отбор.“
„Това беше последната капчица за мен, чашата преля и спрях.“
Наско признава, че именно настъпващият успех в музиката е свалил прага му на търпимост и го е подтикнал да се откаже от спорта, където средата е била токсична.
Атанас Колев влиза в X Factor едва на 16 години, а за кратко време се превръща в един от най-харесваните участници. Днес той признава, че тогавашният му медиен образ е бил силно повлиян от редакторите, които са го „бутнали“ да каже: „Аз съм най-добрият 96-ти набор в България.“ Въпреки че не смята себе си за „вокален майстор“, той е музикален и може да пее вярно, а харизмата му е привлякла зрителите. Наско признава, че днес би се записал отново за X Factor, защото му липсва тръпката.
В личен план Наско споделя, че е в период, в който му е трудно да вижда позитивни неща в себе си, а любовта и важните хора в живота му по един или друг начин са се дистанцирали от него.
„Виждаш как почват да им е трудно да да ти останат в живота, което ако всички в твоя живот стигнат до там, в кого е проблемът? Във всички или в тебе?„
Той признава, че макар да няма твърд стереотип за жените, историята му показва, че има привличане към руси момичета. Най-важното за него е дамата да е грациозна, да има маниерите на дама и да е нежна.
„Аз държа… на това да си обръща внимание. Важно е да не залитаме в нито една от двете крайности… но на мен ми харесва, когато жената е грациозна, има маниерите на дама…“
Голямата амбиция на Наско е да бъде смислен и щастлив. Той разграничава професионалните успехи от истинското щастие, което според него идва от семейството и социалната обвързаност.
„Смятам, че семейството и е нещо, което те осмисля и ти носи истинското щастие.“
Въпреки това, той иска да остави нещо значимо и да бъде запомнен, борейки се с мисълта колко нищожен е човешкият живот в космическия свят.
