Певицата призна, че преди появата на настоящия й съпруг е изпитвала много съмнения в себе си, породени от годините, в които е трябвало да се бори сама в музикалната индустрия.

В предаването „Животът по действителен случай“ по bTV, попфолк звездата Емилия отвори сърцето си за пътя от малкия град Гълъбово до голямата сцена, за цената на успеха и за най-тежките житейски изпитания, които са я превърнали в жената, която е днес. Емилия не скри, че дължи днешното си спокойствие и увереност на съпруга си Жорж Башур.

„Откакто съм с Жорж, съм много спокойна. Той ме обича такава, каквато съм – дори когато се чувствам неуспяла или зле. Той винаги ми казва: ‘Ти можеш, ти си добра майка, ти си страхотна певица’“, сподели тя.

Разговорът премина през най-мрачния период за семейството – внезапната загуба на сина на Жорж, Феди. Емилия разказа с болка за моментите, в които е гледала как любимият ѝ човек „умира всеки ден малко по малко“. Тя сподели, че в такива моменти думите са излишни и единственото, което крепи човека, е вярата.

Като светлина в тунела идва появата на малката им дъщеря – Жоржина. Емилия разкри, че зачеването е било истинско чудо, тъй като лекарите не са давали надежди за естествен път. Жорж е искал бебето да носи името Емилия, но певицата е настояла тя да бъде кръстена на баща си. Семейството съзнателно избягва да показва лицето на детето в социалните мрежи. „Щастието обича тишината. Страх ни е, след всичко, което преживяхме“, откровена бе певицата.

Тя се върна и към професионалните си върхове, по-специално дуетите си със Слави Трифонов. Тя определи работата с него като „голям урок“ и призна, че неговата енергия е толкова силна, че в началото се е чувствала респектирана до припадане.

В края на гостуването си, спазвайки традицията на предаването, Емилия написа кратко, но силно послание към себе си: „Смелите винаги постигат всичко рано или късно.“ Тя призна, че тази фраза, вдъхновена от нейна песен, се е превърнала в нейна житейска максима. Въпреки че все още се учи на пълна смелост, Емилия доказа, че е намерила баланса между блясъка на сцената и уюта на обикновения човек, който иска просто да бъде майка и съпруга.