Актрисата и певица Антоанета Добрева – Нети разтърси публиката в интервю за Мариян Станков-Мон Дьо с изповед за живота си, белязан от славата, творческата борба, брака с Дони и една 43-годишна тайна, която пренаписа цялата ѝ лична история. Интервюто, наречено „Изповед Без Дубльор“, разкрива артист, който живее автентично, но винаги е бил обвит в загадка.

Нети признава, че животът ѝ е бил воден от стремежа към автентичност, въпреки че за една „жена артистка, коя си точно ти, никога не е много ясно“. Парадоксално, дълъг период от живота си тя се е старала „максимално да се загрозя“. Причината е възпитанието от майка ѝ, която е смятала, че „красивата жена е глупава“ и че жената, за да бъде уважавана, не трябва да е красива.

„Това за мене беше най-лошото нещо, което ми казват,“ споделя Нети, имайки предвид комплимента „беше много красиво“ след роля – тя го е приемала като критика, че не е играла добре. Детството ѝ е било белязано от подигравки заради високия ѝ ръст и слабост („щиглец“, „скелет“), което парадоксално я е превърнало в манекенка. Успокоение намира до Дони, който я възприема не по външен вид, а заради „чувство за хумор“ и защото „вътре грее човек“.

Най-емоционалният момент от изповедта е свързан с истината за произхода ѝ. От малка Нети е усещала, че има тайна – знаела е, че не е биологично дете на родителите си. Тя многократно е питала майка си: „Кажи ми истината, аз не съм твое дете.“ Тя описва мълчанието на майка си като „щадяща грижа“, а не като грозна лъжа. Сега разбира, колко болезнено е било за майка ѝ, която се е страхувала, че ще спре да я обича. Майка ѝ никога не ѝ е казвала „Обичам те“ и не са се прегръщали много – нещо, за което Нети дълбоко съжалява.

Истината я застига на 43 години в пицария, когато един човек ѝ казва: „Мисля, че срещнах майката, която те е родила.“ Моментът е описан като шок, забавяне на звуците и осезаемо усещане за вятър. Разбрала е, че биологичната ѝ майка е била принудена да я изостави и цял живот е мислила за нея. Това е достатъчно Нети да прости и да даде възможност да започнат да се приемат, наричайки я Мама Джиджи. Въпреки това, тя признава: „Не знам дали някога тя ще бъде за мене истинската ми майка. В същото време тя е моята майка. Много е странно.“

Нети описва брака си с Дони като „отбор“ срещу външния свят, който често е слагал „клеймо“ върху нея, че е „хванала Господ за шлифера“. Тя признава, че неговото его е по-голямо, тъй като той е творец („ражда неща“), а тя е изпълнител. Двете роли, които определят нейната кариера, са в „Колко е важно да бъдеш сериозен“ и моноспектакълът „Глас“, който живее, а не играе. В „Глас“ тя вижда отражение на себе си: усещането, че може да постигне съвършенство, но винаги прави сравнения.

На въпроса „Ако животът ти беше Ария, къде би сложила паузата?“, Нети се разплаква. Тя определя въпроса като най-красивия в интервюто и отговаря, че паузата би сложила точно в мига, когато е научила истината за произхода си: „Това беше един миг на пауза, точно като в големите произведения. Пауза и след това…“ – моментът, който е дал началото на нейния втори живот.