Той вярва, че музиката е като нещо „спуснато отгоре, което спасява и този, който пее, и този, който я слуша.“

Пред Деси Банова-Плевнeлиева, един от най-ярките творци в България, Любо Киров, застава по-истински от всякога. Той признава, че не се смята за добър или праведен човек, като заявява, че ако се сравняваме с „божествения стандарт на доброта“, всички сме „лоши“ и грешни. „Грешки правим през цялото време, дори в мислите си,“ споделя той. Киров подчертава, че винаги е смятал музиката си за по-добра от него самия като личност. „Ние като личности можем и да бъркаме, но музиката ни спасява и нас самите също,“ казва той и добавя, че неговите песни звучат „по-перфектно от това, което съм аз самият.“

Певецът разказва, че е започнал да свири на пиано и барабани още като дете, но не си е представял, че ще пълни най-големите зали. Той смята, че бавното и постепенно извървяване на пътя към голямата сцена всъщност го е спасило от „нещата, които са вредни за израстването в слава“ – самозабравянето и прекаленото повярване.

Като цена на славата, Киров изтъква, че най-лошата страна е да се „опиташ да угодиш на очакванията на другите“. Той признава, че неговата присъща черта не е да бъде тих и скромен, и понякога е бил по-твърд в езика си, дори „по-рокерол“. „Понякога цената е това, да те намразят за начина, по който говориш, а не заради истините, които казваш,“ обобщава той.

Любо Киров е известен като един от първите, които започнаха да призовават за прозрачност на приходите от продажба на билети. Според него, това е начин да се разбере кой е голяма звезда и кой е малка, и да се мотивират младите да виждат поп музиката като достойно препитание. Той нарича това „победа над системата“ и признава, че е си е навлякъл гнева на колеги, но вярва, че е оставил добър пример, след като е бил забелязан и от Forbes.

В интервюто Киров споделя, че е открил вярата още като ученик, когато е започнал да си задава въпроса за смисъла на живота, който „води към смърт“. Вярата му е предложила варианта, че „смърт няма, просто има тяло, което остарява.“ Тази липса на страх от живота му дава „изключителна свобода“ да прави нещата „по-дръско, малко по-като за последно.“

По повод 25 години на сцената, които отбелязва с мащабно национално турне, Киров споделя, че всичко е имало смисъл и дори на днешна дата е „по-добре“ от преди. Той финализира, че най-голямото чудо в живота е „да се променяме, да успяваме да не харесваме себе си в дадени моменти и да имаме волята да се справяме със себе си.“