В предаването „Фолклорна усмивка“ Стоян Петков ни отвежда в Петрич, където специален гост е не кой да е, а Володя Стоянов – Войводата. Наричан от Стоян Петков „учителя“ на македонската песен, слово и история, Володя Стоянов разкрива вълнуващи подробности за своя духовен център, изграден над град Петрич.
Идеята за духовния център се ражда през 2008 година. Тогава мястото е било джунгла от храсти, дървета и коренища. С лични усилия и помощта на Стефан от село Гега, Володя Стоянов прекарва две години в разчистване. След това започва изграждането на тераси, носейки тонове камъни, за да оформи пространството. Постепенно, през годините, визията започва да придобива форма. Днес центърът е открита библиотека под небето, достъпна целогодишно. Хората, които го посещават, остават изненадани и щастливи, усещайки „една свобода, за която е копнеела душата на човека“. Войводата вярва, че тази свобода е крайно необходима в днешно време. Той призовава всеки българин да превърне своя дом в духовен център, дори и в по-малък формат, за да може България да получи своето „второ голямо възкресение и възраждане“.
Володя Стоянов разказва за срещи с хора, търсещи просвещение. Пример за това е посещението на група незрящи българи от клубове в Кюстендил, Благоевград и Дупница. Водачът на групата споделя, че въпреки че не вижда, усеща „дух и енергия“ във Войводата. Разговорите за истините на живота в днешно време, необходимостта от спиране на войните и преодоляване на битовите проблеми са централни теми в центъра. Войводата категорично осъжда войните, особено тези в Близкия изток и Източна Европа, определяйки ги като „абсолютно абсурдни“ и „хабене на енергия“. Според него, Земята има достатъчно ресурси да изхрани не 7 милиарда, а 20 милиарда души, а спекулациите за опасност са „манипулация“.
Тази крилата фраза, изписана на възглавница в центъра, е мисъл на самия Володя Стоянов, която той е вплел в песента си „Хераклеа Синтика“. Тя е цитат от рецитатив, в който Аристотел се обръща към Александър Македонски. Войводата споделя, че самият той е свободен човек, особено след тежкото си преживяване с COVID-19, когато е бил „в другия свят“. Сега той стократно повече цени живота и „милион пъти“ би се подписал в посока „живот и само живот“. Изграждането на духовния център е непрекъснат процес от 2008 г. насам. През последните години в него се включват и други хора, например в строежа на параклиса, който според него „не трябва да бъде изграден от един човек“.
Името на параклиса е дошло като „знамение от небето“. Точно преди година, на 28 срещу 29 юни, по време на празника на св. Петър и Павел, силна буря и гръм са оставили ясни следи по едно дърво на мястото, което Войводата от години е определил за параклис. Това е възприето като знак, че параклисът трябва да носи имената на светите апостоли.
Целта на духовния център е да бъде постоянно еволюиращо средище за духовност, което не ангажира посетителите. Тук се провеждат беседи, срещи и разговори, насочени към мир и любов. Предстои професор Христо Смолинов да изнесе беседа за най-новите си открития именно в центъра, превръщайки го в място за срещи на духовни тълкуватели.
Стоянов вярва, че „Христовата любов трябва да настане навсякъде и ние да приемем Христос в сърцето си“. Той подчертава, че Земята има всички условия да изхрани милиарди хора, а манипулациите, че е опасно, са дело на „псевдоучени“, които се дразнят от това, че не могат да си почиват спокойно. Посетителите на центъра са „интелигентни хора, които търсят просветление“. Тук те могат да научат за историята на България, представена на карта от 13 век, която показва България на челно място. Войводата е убеден, че „България е божествена Балканска Богородица“. В двора на центъра е изграден и бюст на Апостола Васил Левски. За неговото създаване и поставяне е помогнал професор Иван Гаврилов, а самият бюст е дело на големия скулптор Илия Бояров, чиито творби са разпръснати по целия свят. Володя Стоянов вярва, че хората могат да намерят просветление, ако са готови за промяна. Той се учи и от децата, които идват в центъра, защото тяхната чистота е вдъхновение за превъзмогване на манипулациите в света.
Духовният център разполага с богата открита библиотека. Книгите в нея са събирани още от детството на Володя Стоянов. Той си спомня как родителите му – Варвара и Георги – за Коледа винаги са му подарявали книга с български народни приказки, тетрадка и молив. По онова време, 60-те години, той слуша радио с грамофон и се докосва до музиката на Елвис Пресли, Лили Иванова, Щурците и Том Джоунс. Разказва и за случки от младостта си, когато заедно с приятели е свирил серенади и български шлагери в трамваите и тролеите на София.
Войводата благодари всеки ден, че е жив и се стреми да надгражда доброто. Той не се поддава на негативни емоции, а се радва на живота, ценейки приятелствата и китарата си. Предстои официалното откриване на духовния център, когато параклисът „Св. св. върховни апостоли Петър и Павел“ бъде завършен. Плановете са за тридневен празник. Володя Стоянов отправя покана към всички, които милеят и обичат България, да посетят центъра и да усетят „България в друга визия, която ще бъде вечна“. Той успокоява и тези, които се страхуват от промените, свързани с еврото, вярвайки, че „сме на прага на големи промени“ и че правилата ще се променят „за всички“.
