На 26 април златният глас на Добруджа, Верка Сидерова, изпълнителката на вечния шедьовър „Лале ли си, зюмбюл ли си“, отпразнува своя 99-и рожден ден. Въпреки напредналата възраст и здравословните проблеми, легендарната народна певица запазва ясен ум и споделя пред „Телеграф“ своите чувства и спомени.

„Никак не съм добре, но съм още жива“, признава с мъдрост Верка Сидерова. Състоянието ѝ не позволява чести контакти и дълги разговори, но духът ѝ остава силен. На 99 години, както сама казва, много неща вече липсват – слухът и зрението не са същите, но разсъдъкът ѝ е непокътнат.

Интересен факт от нейното семейство е дълголетието на сестрите ѝ, починали на 100-годишна възраст. Брат ѝ пък е доживял 90. Верка, кръстена на баба си Варвара, е дъщеря на баща руснак от Бесарабия, който идва в Добруджа, заобичва България и винаги е настоявал да се спазват езикът и законите на страната, в която живееш. От баба си пък носи мъдрата поговорка: „Докато гледецът гледа, все ти се живее“, а за самата нея винаги е важало: „пък на мене все ми се пее“.

С тъга споделя, че когато замлъкне, иска да бъде в своята любима Добруджа, сред близките си хора. И с характерното си чувство за хумор добавя: „И да ми сложат едно пиленце с отворена човка, та да ми пее! Знам, че и тревите, и цветята над мен пак ще пеят“.

Детството на Верка не е било лесно. Нежелано и нечакано дете, тя е била дребничка и често подминавана. Рано губи баща си, който умира трагично, но е запомнен като най-добрия и честен машинист в Добруджа, когото всички са наричали „бай Сидоре“.

Образованието си започва на румънски език, а по-късно завършва класическа гимназия в Добрич, където изучава латински и старогръцки. Владеенето на италиански ѝ помага да превежда на Филип Кутев в Италия, а Драган Тенев високо цени нейните познания. Учи също френски и английски, които са ѝ полезни по време на многобройните пътувания на ансамбъла по света. Въпреки това, тя винаги се е прекланяла пред красотата и звучността на българския език и до днес рецитира Вазовото стихотворение за езика ни свещен. С болка отбелязва как съвременният език се замърсява с чуждици, давайки за пример думите „пикник“ и „излет“.

Верка Сидерова носи в сърцето си песните на своята баба Елена и майка си, които са звучали в нейния музикален род. За нея песента идва спонтанно, без усилие, и трябва да се пее от сърце, а не с мисъл. Дългият ѝ живот е изпълнен с много спомени – срещи с царе и обикновени хора, пътувания по целия свят с каруци и самолети, представяйки България пред чужда публика. Тя вярва, че изкуството и животът са безкрайни и че още много песни остават не изпети.

С благодарност към Господ и своите родители за дългия и изпълнен живот, Верка Сидерова признава, че времето лети неумолимо. Въпреки това, тя е щастлива, че е била част от златното поколение певици, което е направило българската народна песен известна и обичана по света.

Трогателно е, че и до днес родители водят децата си при нея за съвет и оценка, а многобройните ѝ почитатели продължават да споделят златните ѝ песни в социалните мрежи. Въпреки че много песни остават незаписани, паметта ѝ е съхранила богат репертоар. Сама е, но не се чувства самотна, защото знае, че е оставила нещо ценно за хората.

С мъдростта на годините Верка Сидерова заключава, че животът е дар, за който трябва да сме благодарни, но идва момент, в който трябва да върнеш всичко, което си взел. Нейният глас, символ на Добруджа и българския фолклор, ще продължи да звучи в сърцата на поколенията. Честит 99-и рожден ден, незабравима Верка Сидерова!

Цялото интервю между Верка Сидерова и Лео Богдановски може да прочетете ТУК