Време за спомени с любимката на много почитатели на попфолка! Огнената Валя ни отваря вратата към своя свят в откровено интервю за „Актуалните Новини“. 25 години музикална история, разказана с вълнение.

Здравейте Валя. За начало, бих искала да Ви попитам за Вашите музикални начала. Кога разбрахте, че искате да се занимавате с пеене и какво Ви вдъхнови да тръгнете по този път?

Здравейте на всички читатели! Аз, от дете се занимавам с музика. Свирих на акордеон две години и половина. Като дете на музиканти, брат ми свиреше на кавал в моите народни песни, баща ми – на акордеон, дядо ми – на кавал, а баба ми – пееше. Така че аз съм от такъв музикален род.

Пяла съм в известен хор, който е лауреат на много награди в Европа и извън нея – хор „Орфей“ от Хасково. Аз също съм от Хасково, макар че от повече от 20 години не живея там. В хора изпълнявах различни интерпретации. Там ми дадоха много добри насоки, развиха гласа ми, дихателните техники и всичко, за което аз дори не съм подозирала, че един ден ще ми помогне. След това имаше един период, в който леко прекъснах пеенето.

През тийнейджърските години започнах да слушам рок и метъл, напук на моите родители, които слушаха народна музика. След това реших да кандидатствам в математическа гимназия, където се изучаваше английски език в специална паралелка. Посещавах частни уроци, давах всичко от себе си относно образованието си. Желанието ми беше да стана лингвист по английски език. Бях приета и в английска филология, но малко преди това, на 19-годишна възраст, под влияние на брат ми и баща ми, реших да отида в един оркестър в Хасково – много добър оркестър „Топузови“, така се казваше оркестърът, си спомням. Те бяха много добри музиканти, които ме въведоха в така наречените „банди“ – музикални оркестри, за да мога да пея. Защото виждах, че това не е само мое хоби, ами всъщност ми се отдаваше много. Винаги когато запеех нещо, хората се обръщаха и казваха: „Абе ти защо не се явиш на някой конкурс? Ти наистина можеш да бъдеш известна певица с този глас.“ По някакъв начин смятах тогава, като малка, че едва ли не всеки може да пее, но всъщност не е така.

Година и половина, дори две, аз работих по кръчми и то доста сериозно. Идваха специално в Хасково по заведенията, хората ме слушаха и се питаха: „А онова хубавото момиче с червената коса тук ли е? Защото идваме заради нея.“ Клиентите ми казваха, че ще стана известна, ако отида в Пайнер. В един момент си казах: „Защо пък да не пробвам?“ За това време бях натрупала доста сериозен репертоар. Явих се на един от конкурсите на Пайнер. От 100 кандидата избраха мен и така започна моята музикална кариера.

Кой е любимият Ви албум от Вашата дискография? Има ли някаква песен от него, която има специално място в сърцето Ви?

Всички мои песни са ми любими, защото са отъждествявали мен или някои случки от моя живот, или пък случки на мои приятели и близки. Песните винаги са описвали реални ситуации или нещо което силно ме е разтърсило.

Най-любими са дуетните песни с Жоро Любимеца, като например „Не се променяй”, „По пътя на любовта”, „Забранените неща”, „Дрехите ме стягат” – всички те се наложиха във времето, особено „Не се променяй”. Точно това ме подтикна да направим нов дует след 20 години. Не че не съм го мислила през годините, но някак не се случваха нещата, нашата песен не идваше. И сега, след толкова време, ние вече записахме нова песен и работим по видеореализацията ѝ. Така че ще има отново с какво да зарадваме нашите почитатели, които ни харесват като дуетен тандем, и това много ме радва. Все пак нашата дуетна песен „Не се променяй” е една от песните, които се нареждат сред златните хитове на поп фолка. Както се казва, тя образова и възпитава. Това много ме радва, че съм от това, както го наричат, златно поколение на певците, в което се правеше много силна музика, със стойностни текстове и хубави послания, където нямаше вулгарност. Изключително щастлива съм, че съм от това поколение певици, и това ме поставя в една… аз не обичам да казвам в графата, но в случая ще използвам тази дума – в категорията на качествените певици, които са се доказали във времето и са уважавани. А това никак не е малко. Това показва, че всичко си е заслужавало.

Песента Ви “Ще горя”е една от емблематичните Ви песни, която звучи и до днес. Какво интересно бихте ни споделили покрай записите или снимките на песента?

Наистина, това е най-емблематичната ми песен. Както казват всички почитатели на поп фолка, тя буквално „гори“. Никога не съм подозирала, че с тази песен ще се изстрелям и ще се превърна в звезда за една вечер. Спомням си, когато я записах, живеех в Хасково, между две училища. Не можех да изляза навън, въпреки че живеех в центъра. Трябваше да си хващам такси, защото не бях свикнала с подобно внимание. Допреди два дни бях обикновен човек, а в един момент бях заобиколена от тълпи деца, които цитираха текста, искаха автографи и снимки. Тогава нямаше телефони и интернет. Но всичко беше непринудено и естествено – уникална емоция. Песента ще навърши 25 години. Тя е гръцки кавър и много се гордея, че на всяко участие имам нов фен на тази песен. Хора, които дори не са били родени тогава. Казвала съм им да слушат тези златни песни – било мои, било на колеги от това време – защото има на какво да ги научат, да ги образоват: мелодия, музикантска линия. Щастлива съм наистина, че дори и сега, в годишните награди на радио „Веселина“, песента е номинирана за ретро хит. Не съм го очаквала,но пък показва, че хората са я оценили през годините и със всяка следваща тя става все по-популярна. Песента отлежава и става все по-добра, като хубавото вино, както казват хората, и това ме прави много щастлива.

Мога да разкажа и нещо интересно покрай заснемането на видеоклипа. Беше края на септември, началото на октомври. Трябваше да снимаме в един басейн, но водата беше доста студена. Бях повече от два часа в него, за да снимаме, но в един момент крайниците ми започнаха да измръзват. Тогава започнах да се въртя и да правя тези интересни движения, но пък стана истинско. Режисьорът на видеото тогава, режисьора Петър Картулев, дори ме поздрави за моето майсторство, въпреки че всъщност ми беше доста хладно.

Фолклорния Ви албум “Фолклорна огърлица”, който се появи на музикалния пазар през 2020г. Е първият Ви албум с народни песни. Бихте ли зарадвали почитателите Ви с нов?

Продължавам да работя върху записването на народна музика. Сътруднича си с Димчо Делев, който ми помага изключително много да изградя и изпея правилно песните. Той е изключителен фолклорист. Всички, които го познават, знаят какво е неговото творчество и колко добър е в това, което прави. Работата ни с него се получава много добре. Стремим се винаги да запазим автентичността на песните и на фолклорните области, от които произлизат. Дори самият той често ми казва, че „Фолклорна огърлица“ е като учебник за всички деца в музикалните училища в Широка Лъка и Котел. Всяка песен е направена в съответствие с всички музикални закономерности. Всеки, който има музикално образование, би го разбрал. Горда съм, че съм се старала всичко да бъде на високо ниво. Радвам се и че хората го оценяват. Имат си любими песни. „Дъще моя“, „Сватба“ и „Имен ден“, които са мои авторски песни, се приемат изключително радушно. В момента, освен новите ми песни „Домакине“ и „Бре, воденичарю“, още доста мелодии съм замислила, но са в процес на работа. Абсолютно смело мога да заявя, че ще имам и втори фолклорен албум. Хубаво е, когато хората се заиграват на моите фолклорни песни. Имам участия, на които по-голямата част от репертоара ми е народен. По принцип изпълнявам песни на седем езика, което впечатлява хората. Аз съм доста темпераментна и постоянно мисля за нещо ново. Често получавам въпроса „Кога ще има нова песен“. Благодаря, че хората са нетърпеливи за нещо ново, но за мен е важно не кога, а как точно ще стане песента. Винаги съм се стремяла да изпипам всичко до най-малкия детайл и да представя песните качествено.

Професионалния Ви път стартира през далечната 2000г. На сцената на фестивала “Тракия фолк”. Какъв е Вашият поглед върху съвременния поп фолк и с какво той се промени за тези 24 години?

Да, моята кариера стартира именно на този конкурс. Сега се замислям наистина какво точно се промени през годините. Поп фолк музиката стартира много добре в началото. Появиха се хубави песни с хубави текстове, но след това нещата се промениха. Започнаха да се появяват малко по-вулгарни текстове и по-проста музика, но това го смятам за нормално. Всеки един жанр преминава през подобни периоди. Хората вече се наситиха, но пък мога смело да заявя, че българинът е доста взискателен. Имаме доста добра музикална култура. В България идват все по-често известни чуждестранни изпълнители и това определено влияе върху музикалния вкус на хората. Българинът не е глупав човек, има вкус към хубавото и с времето отсява кое е качествено и кое не.

Това, че от време на време се появяват „звезди“ или „явления“, всеки знае по какъв начин се случва. Това не означава, че тези „звезди“ ще останат във времето, но пък всеки прави своите заключения. Само ще кажа, че не ми харесва поп фолкът в днешно време. Има изпълнители, които определено се открояват, но някак си всички аранжори правят една и съща музика. Все по-често една песен прилича на друга. Преди години спокойно можеше да кажа коя песен е на Глория, Тони Дачева или Камелия. Сега не мога да разгранича изпълнителите. Определено в това нямам вина, защото имам доста добър слух, но явно компютърната техника в момента си оказва влияние. Виждам, че в момента се пренебрегва живото пеене. Прибягва се все по-често към аутотюн, което всъщност отнема красотата на един хубав глас. Говоря за обертоновете. Това е красотата, това прави стила. Дадена извивка, „милизми“, както се нарича на музикален език, това те откроява, орнаментиката. Много често ме питат защо не работя примерно с този аранжор, които е доста актуален в момента. Аз уважавам актуалните, но не мога да работя с всеки, който желае да ме направи като всички. Аз съм Валя и ще остана, дай Боже, дълго време отличаваща се с характерен глас и стилистика, но разбира се, в новото време.

Хората, които следят творчеството ми, знаят по-модерните ми песни като „Все си ти“, „Още си“ и последната ми „Рана“. Те също се радват на голям успех. Но признавам, всяка песен си има нужда от време, за да се наложи. Аз оставам вярна на своя стил, независимо дали ще има много гледания в платформите. Разбира се, вслушвам се в това, което правят новите изпълнители, но отново бих го пречупила през собствената си призма.

Вашият артистистизъм е не само в музиката, но и в рисуването. Екипът ни е  видял не една и две Ваши творби. Кога погледа Ви се обърна към четките и боите с които създавате картините си?

Радвам се, че забелязахте моето хоби да рисувам. От малка имам този талант. Моят дядо рисуваше коне. Аз също рисувах, но по-скоро за забавление. Някак този мой талант остана на заден план. Обаче по време на първия локдаун, когато бяхме затворени вкъщи, изпитах голяма скука. Сърцето ми не издържаше, защото съм весел човек, обичам да общувам и скучаех без хора около мен. Тогава реших да се върна към рисуването и го развих изключително много. Започнах със старите си четки за грим, гледах различни видеоуроци в YouTube и постепенно продължих с ножове, шпатули и закупуването на платна. Започнах да получавам много комплименти за това, което правя. Това се отприщи изведнъж в мен. Изпитах желание да творя и да изразявам душата си по нов начин. До такава степен развих своя талант, че хората си мислят, че съм завършила художествена академия. Това ме радва много, не съм очаквала, че картините ми ще се харесват толкова. Явно наистина съм имала огромно желание да правя нещо ново. Понякога съм прекарвала по 5-6 часа пред платното, рисувайки. Пиех само вода и нищо друго. Дори имах предложение да направя изложба, но кой знае?! Аз нямам претенции да съм толкова добра в това. Бих искала да извадя моето хоби на преден план, не за да печеля от това, а за да разнообразявам живота си. Имам почитатели, които са вземали мои картини или съм подарявала на близки хора и приятели. Имам страница във Facebook – Valia Art, където може да видят всички какво творя.

Освен певица Вие сте и любяща майка. Вашата дъщеря Мария през тази година трябва да навърши 18 години. Какво дете е тя и какви са нейните амбиции?

Моята дъщеря, живот и здраве, следващата година ще навърши 18. Децата са дар от Господ. Щастлива съм, че имам дъщеря. Понякога съм строга, понякога забавна – редувам ролите си. Семейството ми изключително много ми помага в отглеждането на Мария. Мога да кажа, че тя е положително и доста амбициозно дете с ценности и морал, което в днешно време е рядкост. Самата аз съм възпитана по този начин и съм се постарала да предам тези ценности и на нея, защото това е важно. Живеем в материален свят, в който оцеляването е трудно, но когато имаш силни устои от семейните ценности, нещата се получават. Посяла съм доброто семе в нея, за да израсне и да се превърне в добър човек. Мария не пее, за съжаление, но е много артистична. Макар да не мисля, че ще стане актриса, залагам на по-сериозна професия. Никога не съм се налагала, оставям я сама да направи своя избор. Има родители със силни амбиции, които искат децата им да се занимават с определени професии, но важното е детето какво може и какво би го направило щастливо. За мен е важно тя да бъде щастлива. Пожелавам й от все сърце да бъде здрава и да слуша вътрешния си глас. Аз мога само да я подкрепям и благославям.

В TikTok профила си споделяхте интересни истории и случки свързани с вашата кариера. Бихте ли споделили и на нашите читатели една от тях?

Спомням си една случка със една баба, която ме попита: „Абе, моето момиче, как така постоянно ви гледаме все сте слаби, как го правите това?“ Аз й отговорих: „Ами как? Взимаме си сандвичи за из път, слагаме шунка, кашкавал, маруля.“ А тя ми отвърна: „Е, как така не слагате ли и малко сланинка?“ – А аз й отвръщах: „Е, как така, бе, бабо, нали сме певици, постоянно сме на диета“ Постоянно подобни интересни въпроси ни задават. Но накрая бабата цъка с език и казва: „О, ами то затова понякога нямате настроение, защото сте гладни.“ Имам доста истории, които бих могла да разказвам с часове.

Вашите дуети с колегата Ви Жоро Любимеца са емблематични. Бихте ли записали нов дует отново?

Малко изпреварих въпроса и по-горе отговорих, но ще повторя: новият ни дует е вече факт. Песента е записана, текста е качествен и остава само да направим видеоклипа, както и концепцията му. Много се вълнувам. За това живея – да правя музика, да радвам хората и да усещам това вълнение, тези „бръмбари“ в стомаха, когато създавам нещо ново и го представям на почитателите си.

Какво бихте пожелали на нас и Вашите почитатели в началото на 2025-та година и какво желаете да Ви се случи в професионален план?

На първо място, желая на всички българи здраве. Знам, че звучи банално, но когато човек няма здраве, всички станахме свидетели на това какво се случи по време на COVID-19. Ние сме благословена нация и се надявам да бъдем по-позитивни и да не гледаме с презрение един към друг, защото всеки българин има талант, въпросът е да бъде открит навреме и развит. Да се подкрепяме и ценим един друг. Често гледам изпълнения на сърби, гърци и виждам как те се възхищават на своите звезди. При нас не е точно така, защото ние издигаме чуждите звезди в култ, а не нашите. Трябва да ценим нашите таланти, без значение в каква сфера са. Трябва да се научим да се уважаваме и почитаме един друг, това е най-важното. Желая на всички да слушат хубава музика, такава, която докосва сърцата и ни прави по-добри хора. Това е моят апел към всички. За себе си желая да реализирам всичките си музикални идеи и да оставя песни, които да бъдат запомнени и уважавани. За мен е важно не само да бъда актуална за един сезон, а да се усъвършенствам и да ставам все по-добра. Искам да създавам музика, която възпитава. Това е моята същност. А на вашата редакция желая всичко добро и благодаря за хубавите въпроси.