За нея песента „Хей, войниче“ не е просто хит, а съдба. „Всичко е предопределено. Трябвало е да изпея тази песен, за да се запознаят хората с мен тогава“.

След грандиозния успех, който я връхлита едва на 17 години, тя признава, че не е осъзнавала напълно славата. „Не знаех какво се случва с мен, защото не може да се разхождаш по улиците и да те спират за автографи, а ти си едва на 17. Още повече живееш в провинцията. За теб това е странно.“ Слизането от сцената не е било отказване, а промяна в пътя. Валентина започва да пее по заведения с оркестри, което ѝ дава безценен опит. „Това е по-големият урок за един изпълнител – да пееш на живо всяка вечер. Там се изграждаш като изпълнител.“ Въпреки че тази работа не ѝ носи популярност, в онзи момент тя не е имала нужда от нея.

Валентина е родом от село Кирчево, Ловешко. Започва да пее на 10-годишна възраст, а за кариерата ѝ е отговорен баща ѝ, който е музикант. Той е човекът, който изпраща записите ѝ и я одобряват в Magic Music. „Той така да се каже, ми е дал насоката и пътя в живота, въпреки че съм го упреквала“, признава тя. Певицата споделя, че ѝ е липсвало детството и моментите на игра с другите деца. Вместо това, тя е била постоянно на път. „В интерес на истината, аз нямах детство. Много бързо заживях живота на певицата, не на детето.“ Тя обаче не успява да благодари на баща си за това, което е направил за нея, и съжалява за това.

На въпрос зададен в подкаста „VIP ЗОНА“ за личния си живот, Валентина изненадва с признанието, че до ден днешен не е омъжена и няма партньор. „Никога не съм живяла даже с мъж на семейни начала.“ Тя смята, че не е срещнала подходящия човек и че с годините изискванията се повишават, особено за жена, която е самостоятелна. Въпреки това, тя не се чувства самотна, а просто чака правилния човек, без да го търси. „Аз знам, че той ще ме намери. Аз не търся никой“, казва тя. Изпълнителката споделя, че най-дългата ѝ връзка е била 11 години, но е приключила трагично, тъй като партньорът ѝ е починал. Тя обаче е силна и продължава напред. „Това е животът, какво да кажа. Но пък се чувствам по-силна от всякога.“

Преди седем години Валентина чува тежката диагноза рак на бъбрека. „Докато осъзная, че наистина това се случва с мен, беше тежко. В момента, в който видях, че нямам време да се самосъжалявам или да кажа защо на мен, никога това не го изрекох“, споделя тя. Вместо това, благодари, че болестта е настигнала нея, а не някой от семейството ѝ. След диагнозата, Валентина се преобразява. Тя започва да гледа на живота като на дар, а не като на даденост. „Осмислих живота си. Всичко върнах на лента, как съм живяла, какво направих, за да ми се случва.“ Тя е оперирана в Лондон, където попада на един от най-добрите специалисти. За щастие, не се налагат химио- и лъчетерапии. Болестта я кара да преосмисли приоритетите си. Валентина започва да прекарва повече време със семейството си. „Даваш си сметка за истинските неща. Това е един шамар, от който много хора се събуждат.“