От фестивала „Златния Орфей“ до 24 години пълна независимост като самопродуциращ се изпълнител
Таня Боева гостува на Alexander Vlog, за да разкрие неподправената истина за своите близо 30 години на сцена. Певицата се върна към началото на кариерата си и сподели, че гласът ѝ е дар, даден свише. Спомняйки си детските ваканции на село, тя разказа как е визуализирала бъдещето си на големите поляни, представяйки си как минава голям автобус, от който слиза продуцент и казва: „Леле, какъв талант! Това ще стане голяма звезда някой ден“. Въпреки че животът ѝ предлага много трудности и промени, тя остава здраво стъпила на земята. Изпълнителката не крие, че семейството ѝ е преминало през изключително тежки финансови периоди, но вярва, че именно това е изградило нейния характер. По думите ѝ, „скромно сме живяли, но това ме е направило човека, който съм днес, когато имам своите успехи, да не се главозамайвам, да не летя в облаците“. Това ценно качество я отличава в среда, където много нейни колеги бързо губят представа за реалността.
Музикалната биография на Таня Боева е уникален прецедент за родната индустрия, тъй като тя триумфира на един от най-престижните форуми в историята ни. „Аз съм спечелила Златния Орфей. Аз съм единственият поп фолк изпълнител с такъв приз“, гордо заявява тя, припомняйки си оценката на музикалните корифеи, които са я нарекли самороден диамант заради нейното уникално и различно звучене. Въпреки бляскавия старт в поп музиката, тя решава да промени жанра напук на ограниченията. Когато нейна изключително стойностна песен бива отхвърлена на друг конкурс с аргумента, че не е достатъчно комерсиална, младата и буйна тогава певица решава да даде на публиката точно това, от което има нужда. Така през 1998 година се ражда емблематичният хит „Съдба“, който се изстрелва за една нощ. Относно първите години на поп фолка и тогавашните текстове, Боева е безкомпромисна: „Камъните падат, Радка пиратка. Какво да им харесваме? То е толкова първично“. Тя обаче успява да намери златната среда, имплементирайки стойностни думи в комерсиалния ритъм, правейки музиката си да звучи скъпо и близко до хората.
Пътят на независимия артист обаче се оказва осеян с огромни предизвикателства, тъй като Таня Боева избира да се самопродуцира още от далечната 2002 година. „Излизам от статуквото. Не се вписвам в общата картинка. Лошия пример“, описва тя решението си да напусне големите компании. Този ход я изправя пред тиха война с индустрията, където често е била умишлено избутвана настрани от награди и класации, които по нейно мнение са били предварително разпределени и финансирани от фирмите. Вместо да я пречупи обаче, това я мотивира още повече, защото за нея няма нищо по-сладко от това „в такава среда отново да си първи“. Тя сама изгражда репертоара си, пише голяма част от текстовете и музиката си и отказва да прави компромиси със себе си.
Зад блясъка и класата на звездата обаче се крият и дълбоки лични битки, за които тя говори с огромно вълнение. Изпълнителката споделя за тежък петгодишен период, в който е била принудена да спре да пее, губейки физическа, емоционална и финансова възможност да излиза на сцена. „Прекалено много страхове съм имала и те бяха много, много удари от различни страни и това е все едно отвсякъде да получаваш стрели и да не знаеш откъде да се пазиш“, споделя тя за моментите на изпитание. Днес, преживяла болката и предателствата, тя се обръща към всички жени, които преминават през подобен ад, с категорично послание: „Че не е добре да се мълчи, колкото и страшно да е, така даваш воля и сила на атакуващия да продължава“.
