На 50-ия си рожден ден, фронтменът на група „Остава“ – Свилен Ноев, даде изключително откровено интервю пред Мариян Станков-Мон Дьо, в което разкрива дълбоко лични моменти от своя живот. В интервюто, той говори за детството, за трудните отношения с баща си, за борбата с болестта и за любовта, която го е спасила.

Свилен не крие, че животът му е белязан от тежко детство, изпълнено с конфликти с баща му. Определяйки го като „изрод“, той споделя, че баща му му е нанесъл сериозни емоционални рани през тийнейджърските години. Една от най-тежките обиди, която помни, е, че той е „машина за нищо“. Свилен признава, че търси изход от тази болка чрез музиката и желанието да има публика, която да запълни „дупката в сърцето“ му.

Въпреки че не е бил често бит, певецът разказва за постоянните „гадории“ и шамари, които е търпял. Смята, че баща му е бил малтретиран в детството си и не е можел да покаже обич. Днес Свилен не изпитва мъка за баща си, който страда от деменция, и дори му прощава, но категорично заявява, че той е бил „гнусна свиня“.

Фронтмена на група „Остава“ споделя за един от най-трудните периоди в живота си, когато е получил диагноза множествена склероза. Тогава лекуващата му лекарка му е казала: „Свилене, каквото живя досега, живя. Сега животът се променя“. Това го е докарало до мисли за самоубийство. Той признава, че е оцелял благодарение на Невена – жената, която днес е негова съпруга. Тя го е научила да бъде по-социален, да се бори с комплексите и страховете си, и да гледа хората в очите. За него тя е дала сигурността, която е спасила както него, така и групата му. Свилен споделя, че без нея и без сина си е щял да бъде съвсем различен човек.

Въпреки всички трудности, Свилен Ноев остава посветен на музиката. След 30 години на сцената с „Остава“, групата се готви да издаде седмия си студиен албум. Мечтата му е Лили Иванова да изпее някоя тяхна песен, дори само припева на „Шоколад“. Той споделя, че музиката е неговото убежище и начин да създава „готини спомени“ за хората.

Свилен Ноев завършва с убеждението, че най-голямата болест на света е простотията, но вярва в интелигентната си публика, която го прави щастлив. Той иска да бъде запомнен от сина си като баща, който е забавен и с когото се смее. Иска да се сбогува с живота под звуците на музика, а не в тишина, защото, както казва в новата си песен: „Спри тишината!“