Павел Николов, познат още като Павел от тандема Павел и Венци или Павката от „Игри на волята“, споделя своята лична история за татуировките като инструмент за самоутвърждаване, мост към неочаквани възможности и начин за преодоляване на предразсъдъците.

За Павел татуировките не са просто украшение, а съзнателен избор, който го тласка напред. „Използвах татуировките като инструмент да се допра до стената, да не си давам друг избор,“ споделя той. Първата му татуировка – „рок“ от рамо до рамо, е визия за живота, който иска, и своеобразно предричане на пътя му като рокстар, въпреки че днес е „скрита“ от времето и новите му превъплъщения като участник в „Игри на волята“.

Ключов момент е татуировката на ръката, която стига под китката. „Слагаш риза и то се вижда. Тоест ти вече си направил избор. Гониш до дупка това, което искаш,“ обяснява той. Именно тази татуировка се оказва негов пропуск за първата му работа в София, където управителката на магазин Diesel е впечатлена от мастилото му. Една от най-вдъхновяващите истории, свързани с татуировките на Павел, е срещата му с нигерийския режисьор Алекс Маут. Докато работи в магазина, две нигерийци влизат и колежките му го подтикват да ги обслужи, виждайки в тях „негови хора“ – видимо рапъри. Когато те тръгват да излизат, един от тях се обръща, забелязва татуировките на Павел и казва: „Hey, man, I like your tatos.“

Разговорът за татуировките води до показването на една от най-личните му – фотоснимка на първата му касетка с демо записи. Когато разбира, че става дума за рап, нигериецът моли Павел да „израпира нещо“. Вместо това, Павел му пуска демо версия на песента „Батман“. Алекс е толкова впечатлен, че веднага предлага да заснеме видеоклип напълно безплатно, докато е в България.

Този неочакван шанс води до първото видео на Павел и Венци, което генерира 350 000 гледания във Vbox – сериозно постижение за онези години (2012-2013). „Татусите бяха причината за тези неща. Всъщност татуировките до момента не са не са ми попречили и не са ме спрели нито веднъж,“ категоричен е Павел в подкаста на Чефо.

Павел разказва за културните различия, които наблюдава през 2007 г., когато работи като моряк в Несебър. Холандски туристи, много от които татуирани адвокати, полицаи и учители, демонстрират отвореност към татуировките, която по онова време е рядкост в България. Той вярва, че участието му в „Игри на волята“ е вид борба за приемане на татуираните хора в страната. „Имаше много хора, които в началото на визитката още реагираха от тоя татуирания, няма да го гледам,“ спомня си той. Подобни коментари е срещал и за татуирания шеф от MasterChef, който е бил критикуван заради външния си вид. Въпреки първоначалния хейт, Павел забелязва, че към края на предаването предразсъдъците изчезват: „На хората спря да им пука.“ Той подчертава, че татуировките не са „мръсотия“ и въпреки старанията, не могат да бъдат изтрити.

Сред най-личните и смели татуировки на Павел са двете линии на носа му. Първоначално е искал да ги постави под очите си като „сълзни канали“, метафора за двамата бащи, които е загубил. Първият му, биологичен баща, почива от рак, когато Павел е на 11, а пастрокът му – вторият съпруг на майка му, почива по време на пандемията. Криси, явно близък човек, го съветва да избере по-мек начин за отдаване на почит, и така се стига до сегашното им разположение.

Павел описва връзката си с биологичния си баща като много силна, въпреки че го е загубил рано. Баща му е бил невероятно ерудиран и интелигентен човек, преподавател по приложна химия в университета, владеещ пет езика.Едно от най-ценните неща, които баща му му е предал, е умението да слуша класическа музика разделно. Още на четири-пет години той го е учил да различава отделните инструменти в едно произведение, което по-късно му е помогнало в създаването на бийтове и възприемането на музиката на съставни части.