„Славеят на Родопите“ – Николай Славеев, отбелязва впечатляващите 40 години на професионалната музикална сцена.
В емоционален разговор за подкаста „Искам още“, той разкрива не само тайните на дълголетието си в музиката, но и необичайния си житейски път, белязан от многостранни таланти и дълбоки житейски уроци. Николай Славеев е далеч повече от просто певец. Той е личност с много лица – бил е счетоводител, тренирал е борба близо 10 години, и е републикански шампион по авиомоделизъм. „Може да се каже, че съм бил всестранна личност“ споделя той, разкривайки занаята по изработване на самолетчета от балзово дърво. Тази многостранност се преплита и с неговата първа публична изява на фолклорен фестивал в Сърница, където 13-годишният тогава Ники пее акапелно „Горице ситна зелена“ – момент, който завинаги го свързва със сцената.
С 14 издадени албума и 15-ти в готовност, Николай Славеев е може би единственият фолклорен изпълнител с толкова богата дискография. Ако бъде поканен на голяма световна сцена, изборът му е категоричен – „Излел е Делю хайдутин“. „Това е най-емблематичната песен както за Родопите, така и за България,“ казва той, подчертавайки символичното ѝ значение. Именно тази песен е успяла да промени съдбата на човек – история, която Славеев споделя за свой фен от Чикаго, чийто живот е докоснат дълбоко от родопската магия.
За Славеев музиката е повече от професия – тя е „една магия“. Той признава, че въпреки многото концерти и постоянни пътувания, все още усеща, че има какво да учи. „Човек, докато е жив, се учи,“ казва той. Сцената е място, където проблемите остават зад завесата: „Когато излезе на сцената, само като стъпи на сцената, повярвай ми, че до там една бариера, която затваряме, излизам на сцената, излизам за хората.“
След дълги години като едно от основните фолклорни лица на „Пайнер“, НиколайСлавеев напуска компанията през 2019 година. Въпреки това, той запазва топли отношения със семейство Димитрови и всички изпълнители. „С всички изпълнители съм приятел и до ден днешен,“ подчертава той, акцентирайки на ценните приятелства, изградени през годините. Той продължава да работи усилено, създавайки дуети, включително с Глория, и експериментирайки със съвременно звучене, като модерната версия на „Боят настана“, заснета на Шипка.
Николай Славеев споделя и за трудните житейски уроци, които е научил, включително загубата на родители, сестра и брат в кратък период от време. За него е важно да помним две думи: „благодаря“ и „извинявай“. Той е откровен и не се притеснява да споделя опита си с млади изпълнители, а за благотворителните каузи е винаги готов да помогне: „Когато съм свободен и който ме е потърсил за боготворителна цел, винаги отивам.“
Въпреки променящите се музикални тенденции, Славеев е убеден в бъдещето на българската народна музика. „Имаше си времето народната музика. Имаше си и после, има и сега. Има и за бъдеще,“ категоричен е той. Той мечтае да направи голям концерт пред българи на Ниагарския водопад, където е бил няколко пъти и усеща силно присъствието на българската общност.
