Една от най-обичаните български певици, Мими Иванова, отваря душата си в откровен разговор пред Мариян Станков-Мон Дьо, разкривайки както върховете на славата, така и горчивите уроци от житейския път. Тя споделя своите страхове, спомня си началото на кариерата си, разказва за приятелства и предателства, и изразява съкровеното си желание да бъде запомнена като добър човек.

Мими Иванова признава, че не се страхува от времето само по себе си, а от „онази възраст, в която няма да мога да контролирам нещата и ще бъда в тежест на близките си.“ Нейният път към музикалната сцена започва от малкия град, но ключова роля изиграва откриването на естрадния отдел към Консерваторията. Съдбоносната песен, която отваря вратите към „Балкантон“ и я изстрелва към славата, е „Майчице свята“ – дело на Митко Щерев и Илия Велчев. Въпреки че Васил Найденов вече е изпълнявал песента, Мими не се притеснява. Днес, години по-късно, тя би изпяла „Майчице свята“ „високо, високо горе, много високо… като молитва наистина.“ За нея сега песента е придобила по-дълбок смисъл, далеч от наивността на младостта.

Приятелството ѝ с Митко Щерев е дългогодишно и изпълнено с взаимно уважение. За разлика от Лили Иванова, той никога не ѝ е забранявал да пее негови песни. Дори след период на отчуждение, двамата успяват да изгладят отношенията си. Мими е тази, която прави първата крачка, водена от мъдростта на годините: „И двамата сме в една възраст, в която никой не знае кой кога ще си отиде и моля ти се, направи всичко възможно, а да се видим и да се бъдем същите приятели.“ Мими Иванова си спомня и началото на приятелството си с Лили Иванова. Запознанството им е чрез Тончо Русев, а важен момент е, когато Лили ѝ дава своя виненочервена рокля за конкурс в Брашов – жест, който носи късмет и слага началото на тяхната близка връзка. „По женски, да. Но не сме клюкарствали. Просто разглеждахме дрехи, разказвахме си кой каква песен е направил.“ Въпреки това, и с Лили Иванова идва момент, в който приятелството „изстива“ – „един период на затишие“, както го описва Мими. Последните думи на Лили към нея на концерта в Народния театър – „Ние, малките можем много“ – Мими приема като голяма подкрепа. Тя изпитва огромно възхищение към Лили и нейната неоспорима сила на сцената.

Макар да се пази от скандали и конфликти, Мими Иванова е дълбоко наранена от скорошни събития. След успешния концерт „Всички обичат Мими“ в НДК през април (който импресариото ѝ Евгений Боянов ѝ предложил, а тя първоначално болеeла от ужас), започва да получава „нощем на телефона си ми се пишат в лични съобщения… много нараняващи“ съобщения от хора, на които е имала доверие. Обвиненията, че е „забравена“ и че успехът ѝ се дължи на други, са съпроводени с обидни квалификации като „дъно си, нищожна си. Какви са тези родители, които са те пръкнали…“. „За съжаление тези двама души вече вратата е затворена за тях. За съжаление, защото аз съм била много близка. Много. Ето затова ме боли,“ споделя певицата. За нея това е „грозно предателство“, „което изведнъж ме блъсна като страхотен шамар неочаквано от уж близък човек.“ Мими планира да опише тези преживявания в книга, тъй като е запазила всички доказателства.

Предстоящият бис на концерта в Пловдив, градът от който е тръгнала, е повод за размисъл. Мими си спомня концерти под дъжда, когато публиката е оставала с чадъри, чакайки да изпее всичките си песни. Тя иска да „възкръсне“ пред публиката си, така както са я обичали – с безрезервна любов и енергия. Въпреки всички премеждия, Мими Иванова не губи своя дух. Запитана какво иска да напише историята за нея, тя отговаря: „Не бих искала хвалебствия, ако не ги заслужавам… но много бих искала да кажа, че съм била добър човек.“ Признава, че в младостта си е била „по-хард, по-хвърчаща из облаците“, но помъдрявайки, се стреми да прави хубави неща, за да се чувства добре. За нея не е най-важно да бъде запомнена като голяма певица, а като добър човек.