С откритост и уязвимост тя споделя пред Мон Дьо за моментите, в които се е чувствала „прекалено странна, прекалено различна“, но и за непоклатимата си вяра в любовта като единствено спасение.

В едно дълбоко и разтърсващо интервю, изпълнителката Мила Роберт разкрива болезнени истини за личния си път, предизвикателствата пред различните хора и цената на публичността. Още от дете Мила се сблъсква с етикета на различността – по-висока, момиче с „андрогенни черти“, наричана „момче, мъж, травестит, джендър“. Вместо да се превърне в омразата, тя трансформира обидите. „Аз съм си каквато съм си, бе. Такъв ме е направил Бога, така съм дошла на тая земя. Окей съм. Хубава съм,“ заявява тя. За нея дори е комплимент да я нарекат мъж, защото държи на думата си и може да бъде „мъж на място“. Тази способност да превръща негативното в позитивно е движеща сила в живота ѝ. Въпреки вътрешната си борба, моментите на съмнение и чувството, че не заслужава да съществува, Мила намира сила в хората, на които дава надежда. Свободата, която излъчва, вдъхновява други да се чувстват по-свободни.

Един от най-тежките моменти в живота ѝ е скандалът след миналогодишния Прайд, когато излиза с рокля в цветовете на българския флаг. За нея това е било „идея, вдъхваща кураж“, жест, който да сложи на масата темата за различната сексуална ориентация в България. „Исках да сложа тези теми на масата. Исках да стоя здраво зад това,“ казва тя. Изненадата идва от безпрецедентната вълна от омраза, заплахи за убийство и насилие, които я заливат. Най-силно я удря мисълта, че е навредила на ЛГБТИ+ обществото повече, отколкото е помогнала, и страхът да не се случи нещо на някого. Въпреки че осъзнава грешката си в „изпипването“ на действието си, тя не съжалява за самия акт. „Аз ако исках да подигравам знаме, да съм емигрирала преди 10 години,“ категорична е тя. Мила описва емоционалния ад, през който преминава – от паник атаки до чувство, че „разумът ѝ напуска“. Концерт три дни след скандала, на който ѝ е осигурена охрана заради конкретни заплахи, се оказва един от любимите ѝ, защото хората „пяха, танцуваха“ и нямало „никой с домати“.

Скандалът я принуждава да си почине, нещо, което не е правила от 16-годишна. Този период ѝ помага да се прецентрира и да осъзнае, че „валидацията от професията ѝ не е по никакъв начин най-важното“. Тя научава да се радва на малките неща и да осъзнае, че нейното щастие не зависи от външно одобрение. От този тежък период се ражда и нейното алтер его – Милана. Докато Мила е по-улегнала и се грижи за комерсиалната страна на кариерата, Милана е „бунта“, „по-експериментална, електронна“, място за творчески свободи, дори да не носи пари. „И двете съм аз,“ казва Мила, обяснявайки, че Милана е създадена, за да „превземе малко уплашената Мила„. Финалът на новия ѝ албум „Свобода“, който излезе в неделя, е написан „на връх скандала“. В него тя се обръща към болката, но и към вярата в изцелителната сила на любовта. Историята за срещата ѝ с майка, загубила детето си на улицата, я кара да осъзнае, че „обществото се гневи за толкова маловажни неща“, докато истинските трагедии остават неглижирани.

Мила Роберт продължава да се бори за правото на съществуване на всеки човек, независимо от различията. Тя признава, че и на настоящия Прайд е имало момент, в който се е страхувала да говори за мир, за да не разбуни отново духовете. Въпреки това, прегръдката на Иво Димчев и любовта на хората на шествието са били лечебни. Пожеланието ѝ към тези, които са я обиждали и заплашвали, е трогателно: „Искам да им пожелая да отворят сърце и да ми простят, че съм ги обидила.“ Тя вярва, че само любовта може да излекува този свят. „Сърце“ не е просто албум, а „пожар без реален огън“, който не прави лошо, а „изгрява сърцето“. Една рязка прегръдка, която разтърсва и оставя трайна следа. Мила Роберт доказва, че дори от най-тъмните моменти може да се роди светлина и вдъхновение.