Ексцентричната и откровена изпълнителка споделя за пътя на независимия артист, защо „сосът“ в музиката е по-важен от класациите и как хуморът остава единственото ни спасение в един сив свят
Мила Роберт е артист, който отказва да бъде поставен в рамка. Тя е от онези творци, които не просто създават музика, а градят цели светове, съчетавайки привидно несъвместими елементи. В последното си гостуване в подкаста на Alexander Vlog тя разкрива една по-дълбока страна на своя образ – на човек, който осъзнава своята роля на свързващо звено. „Ти си пример за човек, който е мост между поп и попфолк“, отбелязва Alexander, а тя допълва, че ромската музика е „божествено лекарство“, което заслужава да достигне до по-широка аудитория. За Мила промяната на обстановката е постоянен процес, макар и труден, защото, по нейните думи, „мостове се строят и трябва да си готов винаги да ги гориш“.
Пътят ѝ към днешната увереност започва през 2018 година, когато музикалната сцена в България е изглеждала по съвсем различен начин. Тогава етерът е бил територия, запазена почти изключително за големите продуцентски компании. Мила си спомня, че в началото на нейната кариера по радиото не е имало нито един независим артист, а всичко е било съсредоточено в ръцете на основните играчи на пазара. Днес тя с гордост заявява, че състоянието на българската музика е много добро, именно заради свободата, която артистите са извоювали сами. Тази свобода обаче идва и с избора да не се вписваш в традиционните формати за успех.
Една от най-обсъжданите теми е нейното отсъствие от голямата сцена на Евровизия. Докато публиката често я спряга за идеален кандидат, самата Мила гледа на това с огромно облекчение. Тя признава, че да не бъде част от българската селекция е било едно от най-хубавите неща, които са ѝ се случвали. С характерния си бунтарски дух тя споделя: „Аз не искам да ходя на Евровизия. Аз не мисля, че това е част от пътя ми. Аз ако отида там, ще ги съсипя, ще ме дисквалифицират, ще стане скандал“. За нея този тип състезания не отговарят на нейната енергия, въпреки че признава подготовката на колеги като Дара, за която казва, че е била „най-готова“ за предизвикателството.
Музикалната философия на Мила Роберт е далеч от простото преследване на хитове. Тя търси онова, което нарича „соса“ или „подправките“ – онези специфични съставки, които правят една песен жива и енергийно заредена. Според нея има огромна разлика между това просто да напишеш песен, която става за въртене по радиото, и това да създадеш нещо, което хората наистина усещат. Тази нужда от автентичност е дълбоко вкоренена в нейното детство, прекарано в слушане на канали като City и The Voice, които са формирали нейния вкус и желанието ѝ да бъде част от тази магия.
В свят, който тя описва като „сив и гаден“, хуморът и различността не са просто артистичен избор, а необходимост за оцеляване. Тя призовава за по-силна връзка между хората и за взаимна подкрепа в трудните моменти. „Може и по-гадно да става и трябва да сме силни и да се крепим един друг, да си подаваме ръце“, заключава тя, оставяйки усещането, че въпреки провокациите, тя остава един от най-светлите и емпатични образи в съвременната ни музика.
