В едно от най-личните си интервюта, белязало юбилейния брой 600 на емблематичната рубрика на Мариян Станков – Мон Дьо, певицата Лияна сваля всички маски. Далеч от образа на „чалга дива“ и изкуствения блясък на светските хроники, тя разказва за физическата и душевната болка, за оцеляването в суровите години на прехода и за вярата, която я е спасила от ръба на отчаянието.

Лияна започва своя разказ с признанието, че дълго време е била възприемана повърхностно само през призмата на своята визия. Тя споделя с огорчение, че за мнозина е била просто „трофей“ или „брошка“, докато вътрешният й свят е оставал напълно непознат за публиката. Певицата разкрива, че е трябвало да порасне твърде рано, превръщайки се в отговорен човек още в тийнейджърските си години заради икономическия колапс през 90-те години. Инфлацията унищожава семейните спестявания, предназначени за нейното образование, и тя започва да работи на 12-годишна възраст, за да помага на близките си.


Малцина знаят, че преди да навлезе в поп-фолка, тя е била възпитавана с класическа музика, свирила е девет години на класическа китара и дори е откривала концерти в зала 1 на НДК под истинското си име Лили Попова. Изборът й да влезе в попфолк мзиката е бил продиктуван от практичност и желание за оцеляване, въпреки че самата тя признава, че индустрията често е обслужвала „нездрави желания“ вместо да възпитава вкус.

Певицата шокира с разказа за тежка инфекция на костния мозък, която я е оставила буквално обезобразена преди първата операция, като главата й е стигала до ключицата. Този белег, физически и емоционален, тя носи и до днес като напомняне за битката за живот. Изпълнителката вярва, че тези изпитания от детската астма до сърдечните проблеми са били подготовка за всичко, което е трябвало да понесе по-късно, и доказателство за Божията сила, която я е съхранила. Тя споделя, че вече не изпитва нужда да се оправдава пред никого, защото само Бог знае коя е тя всъщност и през какви „адски“ ситуации е преминало сърцето й, без да стане злобно или отмъстително.

Най-голямата болка в гласа на Лияна обаче се усеща, когато говори за дъщеря си Денис. Певицата признава, че детето й е било свидетел на много повече трудности, отколкото обществото предполага. Тя разказва за жесток период отпреди две години, когато Денис е преминала през поредица от тежки операции, несвързани с естетични корекции, и е била прикована към леглото три месеца. През това време момичето е трябвало да чете за изпити в Софийския университет, докато едновременно с това е ставало обект на отвратителни медийни атаки и спекулации. Лияна с гордост заявява, че дъщеря й е станала мъдър човек, който се учи от грешките на майка си, но не скрива разочарованието си от липсата на човечност у онези, които са се опитвали да „омаскарят“ едно невинно дете.

Лияна гледа към бъдещето с нова надежда, породена от участието й в новия филм „Майната ти, любов“. Ролята на Изабел й позволява да преработи натрупаната през годините болка в изкуство. Тя признава, че в много от сцените плаче със собствените си сълзи, връщайки се към моменти на неистова лична скръб. Днес пред Мон Дьо стои една различна жена по-уверена, по-щастлива и готова да сбъдва мечтите си. Тя категорично заявява, че не иска повече светът й да бъде докосван от „нечисти ръце“ и че е успяла да подреди живота си рационално, научавайки се да чува собствения си глас в самотата. За Лияна бъдещето вече не е заплаха, а възможност да покаже своята автентичност, която дълги години е крила от страх и неразбиране.