Йорданка Христова разгръща страниците на своя живот с храбростта на артист, който няма какво да крие. Тя говори за трудната граница между публичното и интимното, за цената на свободата и за голямата новина, която е пазила в тайна цели шест години.

Когато един артист реши да свали слънчевите очила, той показва не само очите си, но и белезите на душата си. За Йорданка Христова изповедта не е просто заглавие на песен или част от биографична трилогия, а осъзната потребност да бъде истинска пред себе си и своята публика. Тя признава, че да разкажеш лични, съкровени неща, те прави уязвим, но вярва, че в нейните грешки и „изкълчвания“ някой може да открие поука за себе си. Голямата певица винаги е ревнувала личния си свят, но днес е готова да говори за най-големите си уроци, воденa от убеждението, че трябва да остане честна до край.

Един от най-ключовите моменти в нейния път е десетилетието, прекарано в бохемски ритъм с голямата ѝ любов Християн. Тези години на безкрайни пътувания, безсънни нощи и химия, която не подлежи на контрол, в крайна сметка я отвеждат до кръстопът. Йорданка разказва за смелостта да вземе егоистично, но съдбоносно решение – да постави копнежа по децата пред статуквото на една връзка. Въпреки че Християн вече е имал семейство и деца, тя избира своя път, без да го притиска, водена от интуицията и примера на световни колежки. Днес тя е категорична, че не съжалява за нито един миг, защото щастието ѝ се материализира в нейните две деца.

Животът ѝ с Георги Стоичков обаче носи други, по-тежки изпитания. Певицата за първи път споделя за болката от прехода, за напрежението, което политиката вкарва в дома им, и за горчивината от насилието, което я е принудило да сложи край. Макар да описва моменти, в които границата е била прекрачена, тя намира сили да оправдае бившия си съпруг през призмата на неговите лични трагедии и обществения натиск върху семейството му. С днешна дата Йорданка Христова излиза с ясно послание към жените – да намират сили да си тръгват, защото насилието е недопустимо и никое оправдание не може да го легитимира. Тя избира да запази добрия спомен за него като баща, но не и да прави компромис със спокойствието на децата си.

Политическите вихри също не подминават голямата певица. След промените през 1989 година тя се оказва в небрано лозе – „пришита“ към фамилията на свекър си Григор Стоичков и отхвърлена от довчерашни приятели и колеги. Христова разказва с болка за времето, в което познати са извърщали глави, за да не ги видят, че я поздравяват. Въпреки това, тя остава горда с факта, че не е започнала да си измисля фалшиво минало на репресирана, за да се хареса на новата власт. За нея демокрацията в България е останала недовършена, задушена от арогантността на хора, които бързо са сменили комсомолските книжки с ролекси.

Най-светлият нюанс в нейната изповед обаче е дълго пазената тайна – тя е баба на две внучки, Екатерина и Елена. Цели шест години и половина Йорданка успява да запази тази новина далеч от медийния шум, уважавайки желанието на сина си. Днес тя с усмивка приема ролята на „Мути“ и признава, че като баба е склонна да позволява всичко, оставяйки възпитанието на родителите. Гледайки напред, тя не мечтае за слава или богатство, а за достойно остаряване и за появата на държавник, който истински да мисли за България. Животът ѝ остава една отворена книга, в която следващата глава вероятно ще бъде кулинарна, изпълнена с аромати от целия свят и много любов.