Четири десетилетия след своя звукозаписен дебют, една от най-емблематичните фигури на британската сцена се завръща с нова доза музикална искреност. James Hunter и неговата вярна група The James Hunter Six представят „Off the Fence“ – албум, който не просто затвърждава репутацията им, а служи като доказателство, че истинският соул няма срок на годност.
Наричан от списание MOJO „най-великият соул певец на Обединеното кралство“, James Hunter успява да постигне нещо рядко срещано – той създава музика, която звучи едновременно класически и напълно актуално. „Off the Fence“ не е носталгичен поглед назад, а албум на зрелостта. В него няма опити за имитация на миналото; това е живо, дишащо изкуство, създадено от музикант, който вече няма какво да доказва, освен своята безспорна класа.
Новият албум включва дванадесет изцяло авторски композиции, които разкриват пълния спектър на Hunter като майстор на песенното писане. В тях той умело съчетава прецизен вокален контрол с характерната си леко дрезгава емоционалност и фин, често самоироничен хумор. Слушателят преминава през разнообразни настроения – от енергичния блус заряд на „A Sure Thing“, през интимната и съзерцателна атмосфера на „Here and Now“, до изключително ценния и изненадващ дует с легендарния Van Morrison в песента „Ain’t That a Trip“.
Зад гърба на James Hunter стои неговият дългогодишен и изключително сплотен състав The James Hunter Six. Музикантите Myles Weeks на контрабас, Rudy Albin Petschauer на барабани, Andrew Kingslow на клавишни, Michael Buckley на баритон саксофон и Drew Vanderwinckel на тенор саксофон не просто акомпанират, а участват активно в изграждането на цялостния звук. Заедно те създават органична и стегната звукова картина, която е дълбоко емоционална и лишена от излишна поза.
В крайна сметка „Off the Fence“ е албум, който съществува извън времето. Той може спокойно да застане редом до големите класики в жанра, без да губи своя специфичен характер или актуалност. Това е музика за ценителите, които търсят истинност и занаятчийска прецизност – доказателство, че соулът не е музейна реликва, а жива и вълнуваща форма на изразяване и в наши дни.
