От загубата на гласа си до превръщането си в успешен музикален продуцент, неговият път е изпълнен с предизвикателства, духовно търсене и преоткриване на основни житейски ценности в подкаста на Елизабет Методиева.

Един от най-трудните моменти в живота на Искрата е била загубата на гласа си, придружена от денонощна болка. По време на преглед е установено, че едната му гласна струна не осъществява добър контакт с другата, което води до невъзможност за възпроизвеждане на чист звук. Този момент е бил особено тежък, тъй като се случва непосредствено след като е станал шампион по бийтбокс – изцяло вокално изкуство, което той е трябвало да представлява на световно първенство в Берлин, неспособен да говори. Това е нанесло голям удар по егото му и го е принудило да порасне по-бързо.

За да възстанови гласа си, той е предприел драстични мерки, които са надхвърлили само физическия аспект. Отказ от цигари, алкохол и захар. Режим на полупостене, при който е гладувал по 16-18 часа на ден само на вода. Ограничаване на глутена и млечните продукти. След пет-шест месеца в този режим, гласът му започва да се връща, което той отдава на това, че е „помогнал на тялото си да се справи само или не му е пречил.“

Периодът на предизвикателство поражда силен глад към духовното. Искрата започва да се интересува от различни учения и философски течения като Стоицизъм, Даизъм, Дзен Будизъм и Суфизъм (сърцевината на древния ислям). Открива и Християнството като сериозен морален компас. За него най-важното е да се поемат есенциите, които работят, и да се поеме отговорност за себе си. Мястото, което го е заредило с енергия, се оказва „тук и тук“ – в самия него. Този процес на вътрешна работа го е накарал да се отърве от агресия и арогантност, които признава, че е имал в миналото. Сега той се чувства балансиран, уверен и стабилен, като предишната му агресия е пренасочена в здравословна агресия под формата на състезателност и стремеж към постижения.

По отношение на съвременната агресия, Искрата я определя като примитивна форма на комуникация или по-скоро липса на комуникация. Смята, че при мъжете агресията често се проявява при задържаност и вътрешен конфликт. „Реално ти може да се ядосаш на обида, когато повярваш на обидата и когато допуснеш да стигне до тебе и да е истина.“ Той обръща внимание на анонимната агресия (хейт, злоба) в социалните мрежи, която е много силна, като съветва артистите да се фокусират върху позитивните коментари и добронамерената критика.

Социалните мрежи са ни променили много и отдалечили като хора, правейки комуникацията ни твърде удобна, но виртуална. По отношение на връзките, той изразява предпочитанието си мъжът да бъде проактивният и да „сваля“, тъй като обратната динамика губи своя чар и намалява мъжествеността.