Младата поп певица представя третия си студиен албум, в който сменя перспективата, изправя се пред собствените си демони и получава най-високите оценки от световната критика
След като години наред градеше своето творчество върху основата на несподелените чувства, болезнените раздели и крехките пукнатини в човешките отношения, Gracie Abrams прави рязък и изключително зрял завой в кариерата си. На 17 юли на музикалния пазар официално дебютира нейният трети студиен албум, озаглавен Daughter From Hell. В този проект изпълнителката съзнателно сменя фокуса и спира да търси вината в другия. Погледът ѝ е безпощадно насочен навътре – към личните грешки, вътрешните противоречия и онези неудобни моменти, в които човек трябва да има смелостта да признае пред себе си, че именно той е наранил близките си.
Новата тава се появява непосредствено след грандиозния пробив на The Secret of Us и глобалния триумф на сингъла „That’s So True“, но Abrams категорично отказва да заложи на сигурната и вече изпитана формула. Включващ 16 напълно нови композиции, албумът разгръща интимния свят на певицата в много по-мащабни размери. Гласът ѝ звучи по-уверено от всякога, аранжиментите са наситени и широки, а текстовете прерастват от лични изповеди в глобални въпроси за тежестта на славата, семейната среда и цената, която плащаш за сбъдването на детските си мечти. Самата Gracie не крие, че това е любимата ѝ музикална колекция, създавана до момента, и я определя като най-честния визуален отпечатък на личността, която е днес.
Музикалното пътешествие започва с откриващото парче „Hit the Wall“, което разказва за емоционалните сривове и усещането за безпомощност, дори когато си постигнал всичко желано. Тази изповедна линия продължава в сингъла „Look at My Life“, където изпълнителката изследва обратната страна на успеха – умората, самотата и разминаването между реалния човек и неговия публичен образ. Заглавието Daughter From Hell също носи дълбок автобиографичен смисъл, препращащ към тийнейджърските ѝ години и бурните отношения с нейната майка, за които днес разказва с нежност, вина и признателност. Едноименната песен се отличава със сурови китарни рифове и ескалиращо напрежение, превръщайки се в една от най-експерименталните и неочаквани стъпки в нейната дискография. Метафората за режещия нож преминава като червена нишка през парчета като „The Knife“ и „Death Wish“, докато по-светлите моменти като „Good Reason“ и „Afflictions“ носят по-интимно и успокояващо звучене. Балансът е допълнен от забавната самоирония в „Minibar“, написана в съавторство с близката ѝ приятелка Audrey Hobert, и оголената акустична изповед в „Imaginary Friend“.
Зад безупречното звучене на проекта отново стои дългогодишният ѝ творчески партньор Aaron Dessner, който е в центъра на цялостната продукция. Списъкът със звездни сътрудници включва още Justin Vernon, Dan Nigro и Marcus Mumford, чийто глас звучи в „What If It’s Right?“, която самата Abrams определя като своя персонален фаворит. Световните музикални критици веднага оцениха високо този творчески напредък. Авторитетното списание Rolling Stone обяви Daughter From Hell за най-силния албум в кариерата на Gracie Abrams досега, акцентирайки върху вокалното ѝ израстване и смелостта да експериментира. Информационната агенция Associated Press също похвали по-уверената версия на нейното писане, която успява да запази характерната си уязвимост, без обаче да остава заключена в тихия шепот. Този албум не предлага лесни отговори или захаросани версии за израстването, и точно в това се крие неговата магнетична сила.
