Нина Николина споделя пред Лора Крумова как фолклорът престава да бъде просто „музеен експонат“, за да се превърне в код за оцеляване. От първата шопска песен, научена с „викане“, до световните сцени в Япония, тя проследява пътя на българския глас, който кара света да затаи дъх, дори без да разбира думите.
Нина Николина признава, че не е отраснала като типичен „фолклорист“. Възпитана в духа на класическата музика, тя открива народното пеене сравнително късно, по предложение на майка си. Първият ѝ сблъсък с шопския фолклор е истински културен шок. Вместо финото извличане на тона, характерно за класиката, тя трябва да се научи да „вика“ и да „се кара“.
„Усетиха ме, че имам този темперамент“, споделя тя. Днес шопските песни са нейни любими заради тънкия хумор и специфичното „тресене“, което удивлява чужденците по света. Те често се приближават до нея след концерт, за да проверят физически какво има в гърлото ѝ, невярвайки, че човешкият глас може да произведе такъв звук без техническа намеса.
Според Нина Николина съвременна България се намира не само в политическа, но и в дълбока криза на идентичността. Тя е категорична: ако човек не познава корените си, всеки може да го излъже или „купи“. Певицата отправя остро предупреждение към онези, които използват фолклора само по празници или обличат „палтото на патриотизма“ с користни цели.
„Фолклорът не е за изложба. Той е зов за спасение. Когато човек познава корените си, той осъзнава себе си и става по-уверен.“
За Нина нейната мисия не е просто изпълнение на песни, а завръщане на хората в едно минало време, където посланията са по-актуални от всякога.
Певицата разказва и за предстоящия си проект „Кръстопът на културите“. Идеята е да се покаже, че макар да живеем на географски кръстопът, не бива да бъдем просто „транзитни пътници“ в собствената си държава. Програмата включва не само български, но и испански, италиански, румънски и хърватски песни.
Интересен акцент в концертите ѝ е преводът на диалектните форми. Нина разказва историите зад песните (като легендата за вградената невеста в „Майстор Манол“), за да може съвременната публика – и българи, и чужденци – да разбере дълбокия смисъл на текста, който често остава скрит зад архаичните думи.
Нина Николина припомня, че неслучайно „Излел е Дельо хайдутин“ лети в Космоса. Българският фолклор притежава универсален код, който докосва хората по целия свят, независимо от езиковата бариера. Тя споделя впечатленията си от Япония, където публиката спира да диша пред силата на българското многогласие.
Макар децата ѝ да не са обичали народните песни като малки (голямата ѝ дъщеря дори плачела от мощния звук), днес те започват да търсят тази връзка. Това е естественият път на узряването – към истината, която само корените могат да дадат.
