На прага на своите 30 години, той споделя за тежестта на фамилията, уроците от баща си Тони Стораро и болката от интернет агресията.

„Крия колко всъщност съм чувствителен“, признава Фики пред Мариян Станков-Мон Дьо. Израснал пред очите на публиката, той често е ставал обект на коментари заради своята физика, но малцина подозират, че зад нея стои човек, който плаче на семейни филми или трогателни житейски истории. С годините тази емоционалност не избледнява – напротив, той я определя като „дар“, който му помага да бъде истински артист.

„Вярвам, че хората, които са чувствителни, са дарени. Това е специален дар, от който всеки творец може да се възползва.“

Фики не крие раздвоението си относно стиловете музика. Завършил музикално училище с поп и джаз пеене, той често прави компромиси в името на пазара. Певецът споделя горчивия опит, че стойностните му проекти – фолклорни песни и поп балади – често остават в сянката на масовите песни, които създава. „Ако зависеше изцяло от мен, бих пял само соул, поп и фолклор, но тогава може би щях да си ги слушам сам“, споделя той с лека ирония. Въпреки това, новата му амбиция е троен албум, обединяващ поп, фолклор и поп-фолк, с който да покаже пълния си спектър като вокалист.

Темата за по-малкия му брат – Емрах, също не беше подмината. Фики признава, че брат му често „бърка в тока“ със своите импулсивни постъпки и скандали, но го защитава като човек с добро сърце. За Фики мъжеството не се доказва с бързи коли и показност, а с отговорност към семейството и дадената дума – ценности, които е наследил от баща си. Той категорично отрече и митовете, че Тони Стораро избира съпругите на синовете си: „Това е грозна лъжа. Бях безумно влюбен в Гюлджан и това щастие винаги е личало.“

Като един от най-атакуваните изпълнители в социалните мрежи, Фики признава, че злобните коментари го нараняват, въпреки че се опитва да прощава. Той отправя риторичен въпрос към анонимните критици: „Бихте ли казали всичко това, ако вместо клавиатура държите микрофон и гледате човека в очите?“

Днес Фики е по-уверен в себе си, макар и все още скромен. Той не забравя момента, в който през 2012 г. на Олимпиадата в Лондон е отличен като най-добър вокалист сред стотици деца. Днес неговата най-голяма „амбиция и смисъл“ са децата му, а голямата му цел е да възпитава младата аудитория чрез по-смислени текстове и качествена музика.