Етиен Леви разкрива трогателни и вдъхновяващи моменти от своя живот, предизвикателствата по пътя и неизменната роля на музиката и семейството.
С болка Етиен Леви признава, че заради еврейския си произход е имал прояви на антисемитизъм. „Когато бях малък и после, когато растях, имал съм доста случаи на обиди“, споделя той, без да навлиза в подробности за точните изрази. Най-голяма болка обаче му е причинила казармата. „Там влезнах в строителни войски, но ми беше обидно, защото в строителни войски така вкарваха млади момчета, които са примерно с цигански произход, турски произход, еврейски произход и тези, които са с опасен рецидив.“ Леви подчертава, че винаги е бил изключително дисциплиниран, възпитание, наследено от офицерския дух на прадядо му и дядо му. Въпреки обидите, той е успял да бъде над тези неща. „Няма някаква чак пък толкова болка, която да ми нанесе такава травма, че да виждаш ли няма да мога да се оправя. Въпрос на психика е това нещо.“ Като доказателство за своята сила, Етиен Леви посочва успехите, които е донесъл за България с група „Трик“, независимо от произхода си.
През 1983 г. Етиен Леви става солист на група „Трик“. Малцина знаят, че „Трик“ е първата българска група, достигнала до финала на Евровизия. През 1985 г. те печелят трето място в конкурса за изпълнители. Леви описва този период с носталгия: „Положихме изключително големи усилия, професионални, за да представим добре България.“ Той подчертава, че това е бил конкурс за изпълнители, различен и по-труден от сегашния за песни, изискващ 25-минутна програма на живо с биг бенда на Брюкселското радио и телевизия. „Наистина е голям успех за нас“, казва той пред Десислава Плевнелиева-Банова. На следващата година групата печели „Мелодия на годината“ в България и огромна любов от публиката.
Въпреки успехите в България, Етиен Леви заминава за Израел, където му се налага да започне от нулата. „Когато един изпълнител или човек на изкуството или който и да е във всяка една област на нашия живот замине за друга държава, никой не е длъжен него да го познава“, категоричен е той. Работи какво ли не, включително чисти улици и носи мебели. На въпроса защо звезда като него чисти улици, той отговаря: „Няма срамна работа. Аз съм така възпитан.“ Въпреки трудностите, Леви не се отказва и печели няколко роли в музикалния спектакъл „Йосиф с невероятната риза на Райета“. Споделя, че бързо се е стопил ледът с колегите му, които са го наричали „ата нешама“ – „ти си душа човек“. „Беше един фантастичен мюзикъл. Дори и да съм сънувал, не съм могъл да си помисля, че мога да стигна до там“, разказва той.
След завръщането си в България, Етиен Леви започва преподавателска дейност. Днес той е почетен професор и професор доктор в Нов български университет, където е изключително обичан от студентите си. От 2009 г. насам това е неговият „любим университет“ и „моето място“. За работата си с младите хора, той казва: „Обичта ни е зимна. Това са едни флуиди, където както те научават от мен, така и аз научавам много от тях.“ Като преподавател, който е бил дълги години на сцената и продължава да бъде, той вярва, че възрастта не определя дали един педагог е модерен. „Нямам време да остарея.“
Етиен Леви е дълбоко вярващ човек и признава, че вярата много пъти го е спасявала, особено след като губи майка си на 35 години от левкемия. Благодарен е на баба си и леля си Елисавета (която наскоро навърши 95 г. с бистър ум), които са му помогнали да израсне като възпитан човек. „Вярата и любовта са двете неща, които могат да ни спасят“, убеден е той. По отношение на любовта, Етиен Леви се описва като „доста влюбчив“ и носи любовта в сърцето си. „Любовта е изключителен двигател. Дава едни особени криле“, казва той, подчертавайки, че тя е нещо, което „може само да се почувства“. Благодарение на тази любов, той има три деца – дъщеря Мануела, син Нуел и най-малкият Вивиен Илиер – и три внучета: Зизи и Никола от дъщеря му, и Катлея от сина му. Въпреки че професията му го разхвърля и не може да им отделя винаги достатъчно време, той се старае да им дава цялата си любов и внимание, когато са заедно. „Когато сме заедно, те я усещат“, казва той, споделяйки, че обича да се „вдетинява“ и да се шегува с внуците си.
