Легендарният артист разкрива пред Диана Любенова тайните на своята необикновена фамилна памет и пътя от блясъка на група „Трик“ до мисията да бъдеш учител

В емоционално гостуване в предаването „Имате среща с Диана Любенова“ по БНТ, Етиен Леви сподели детайли за своята съдба, която изглежда предначертана още с раждането му. Артистът разкри, че името му носи дълбок духовен смисъл, заявявайки: „Етиен всъщност е Стефан на старофренски и означава светлина или божия светлина“. Тази светлина го съпътства през целия му път, като той чистосърдечно призна пред водещата, че изпитва силно усещане за принадлежност към светите места: „Винаги, когато отида в Йерусалим, имам чувството, че съм живял там“.

Музикалната и историческа нишка в рода на Етиен Леви е впечатляваща, преплитайки в себе си героизъм и висока култура. Той разказа с преклонение за своя прадядо, полковник Митрофан Пошев, загинал в Балканската война, и за своята прабаба Теофана Цалдар – чешка оперна певица, дошла в България по покана на монарха. Припомняйки си за силата на своите предци, музикантът сподели: „Това са хора, които са дали живота си за България с огромна любов и себеотрицание“. В паметта му ярко присъства и образът на неговия баща Херцел Леви, който въпреки преживяното в трудовите лагери, остава верен на музиката и създава първия еврейски вокален квартет у нас.

Ера в българската поп музика остава неговото участие в група „Трик“, която под ръководството на Стефан Широков променя представите за сценично присъствие. Етиен Леви, известен със своята невероятна пластичност, си припомни с усмивка за онези години, определяйки ги като ключови за своето израстване. Пред Диана Любенова той беше категоричен: „Група ‘Трик’ е моята голяма професионална любов“. Именно там той развива своя специфичен стил, който публиката и до днес помни като „Етиеновия гърч“ – уникално съчетание между вокално майсторство и експресивно движение.

Днес, посветил се на преподаването в Нов български университет, Етиен Леви предава не само техника, но и ценности на своите студенти. Неговата философия като ментор е ясна и безкористна: „Един преподавател е добър само тогава, когато неговите ученици го надминат“. В края на този личен разговор, артистът разкри една по-ранлива страна на своята личност, признавайки, че най-трудното изкуство остава това да намериш мир със себе си. „Давал съм любовта си на другите, но все още се уча как да обичам себе си“, сподели той, оставяйки зрителите с послание за смирение и стремеж към по-добър свят.