Есил Дюран разкрива дългия и интересен път на своето развитие в откровен разговор с Благо Георгиев. От корените ѝ в Хасково, през скандинавските круизи и екзотична Йордания, до предизвикателствата на българската музикална сцена, Дюран споделя лични истории, амбиции и философията си за живота и кариерата.

Есил Дюран е родена в Хасково, в турската махала. Описва детството си като щастливо, интересно, кално и супер заето. Заниманията ѝ включват народни танци, свирене на тамбура (за което учителят ѝ в крайна сметка я насочва към пеене, казвайки: „Дали не може да пееш?“), земна гимнастика и група за художествено слово към читалище. Тези години са били нейната подготовка за бъдещата ѝ кариера.

Певицата започва да се занимава сериозно с музика на 16-годишна възраст, присъединявайки се към вокална група „Марса“, след като народните танци ѝ се струват недостатъчно модерни. Постъпва в Националната музикална академия при Ирина Чшмихова, като влиза като „естрадна певица“ и излиза като „поп-джаз“ изпълнителка, уцелвайки промяната след 1989 г. Тя си спомня с вълнение големия ентусиазъм на първокурсниците: „Наистина това беше и ти наистина си летиш. Ти не ходиш по улиците, ти направо си в полет.“ За музикалните си вдъхновения казва, че е „открадвала по нещо от всеки“ естраден певец, но е била силно привлечена от джаза в изпълненията на Камелия Тодорова и Леа Иванова.

След промените и „най-гладните времена“, Есил Дюран, както много колеги, тръгва да работи в чужбина, за да се издържа. Пътува и пее в Англия, Норвегия, Германия, Холандия, както и в Йордания, където се сблъсква с липсата на информация и притесненията от еднопосочния билет. Спомня си и мистичен момент на кораб, в който в състояние на сънна парализа усеща присъствие, докосване и „целувката на съдбата“ по челото, която ѝ дава посланието, че всичко ще се получи.

Дюран откровено споделя, че не иска да се превърне в „злобен, остаряващ и самовлюбен възрастен човек“ и активно следи материали за това как да не остарява. Тя вярва, че възрастните трябва да остаряват „с усмивка, разбиращи, супер приемащи…“. Певицата критикува тенденцията хората да се озлобяват и да не приемат новото, като настоява, че макар ценностите да са фундамент, човек трябва „мъничко да се разчупва“.

Певицата е била „жадна за българска публика“ и въпреки че трудно е била приета в „Пайнер“ първоначално, успява да подпише договор. Баща ѝ, светски човек, ѝ дава ключовия съвет за жанра: „Съблазнявам, не съблазнявам… Това е формулката“ Есил Дюран смята, че тайната е в загадката и баланса, а не в безкрайната разголеност, тъй като това не е интересно. По-късно обаче е получила категоричен съвет от Митко Димитров, след като започва да експериментира с мъжки стил: „Късата поличка, късата поличка. Следвай късата поличка.“ Тя признава, че този период не е бил добър за нея, тъй като хората в жанра са искали „по-момичешко поведение“.