Певицата разкрива защо е отказвала участие в „Като две капки вода“ и как се справя с негативизма към поп фолк жанра
Емилия, една от най-ярките и обичани звезди на българската музикална сцена, гостува в подкаста на „Капките“, където в откровен разговор сподели неподозирани детайли за своя професионален път, лични страхове и преживяванията си в имитаторското шоу. За нея участието в „Като две капки вода“ е истинско изпитание за идентичността. Тя признава, че най-трудното в шоуто е фактът, че трябва да забравиш кой си. „Различно е, че не си себе си. Ако досега животът ти е повтарял: ‘Бъди себе си’, сега тук ти повтарят за три месеца: ‘Не бъди себе си в нито един миг’“, споделя певицата. Тя разкри, че е отказвала поканата за участие два пъти в миналото, включително и тази година, преди екипът окончателно да я убеди. Основната причина е била силната ѝ зависимост от семейството: „Винаги, когато поемам нещо, съм зависима от моето семейство и първо мисля те как ще се чувстват“.
Една от най-интересните теми в разговора бе свързана с пеенето на живо и митовете в бранша. Емилия не се притеснява да бъде болезнено откровена за началото на кариерата си: „Първите години съм пяла много на плейбек… защото така беше прието“. Тя обяснява, че тогава изпълнителите тепърва са се учили и не са имали условията за работа с бенд, каквито съществуват в Гърция или Сърбия. Днес обаче тя държи на живото изпълнение и подготвя бутикови концерти с бенд, въпреки че признава, че някои по-стари електронни парчета все още изискват плейбек заради сложните аранжименти.
Относно отношението към попфолк жанра, Емилия споделя, че често е усещала негативизъм: „Усещала съм негативизма на това, че съм поп фолк певица много пъти и после го опровергавам“. Тя подчертава, че любовта ѝ към музиката не е ограничена в един стил и като ученичка е слушала рок и дори Металика и Продиджи.
Връщайки се към 16-годишното момиче, подписало първия си договор, Емилия си спомня за страховете и ниското самочувствие. Днес, след повече от 20 години на сцена, тя се продуцира сама и цени свободата си над всичко. Въпреки трудностите, тя е благодарна за пътя си: „Кариерата така или иначе ми е отнела много… но тя ми е дала и много плюсове“. За нея най-голямото признание остава любовта на хората, защото: „Единственият шеф, който имам, това е публиката“.
