В „Храмът на историите“ певицата говори за скандалите, които е трябвало да измисля, за мъжа, който би могъл да я води, и за концертите си в „Арена София“ на 17 и 18 ноември
Разговорът започва с ножове, макар и образни. Водещият Мариян Станков-Мон Дьо обещава „танц със саби“, а Емануела идва със същото настроение. Двамата стигат до теми, които рядко се обсъждат така спокойно: бивши връзки, цената на славата, парите и въпросът дали може да се стои до жена, която пее по нощните клубове. Интервюто е записано броени дни преди двата ѝ концерта, на 17 и 18 ноември. Цялата ѝ кариера е 20 години на сцената, а в живота 45. „Като на 20 е същото“, казва тя за възрастта си.
На въпроса коя е днес отговаря просто: „Аз съм Емануела. Живея живота си така, както искам.“ И не би променила нищо, може би само малка част от личните си избори. „Те ни дават уроци“, казва тя за лошите моменти.
Най-интересната част е за скандалите, с които започва. Емануела признава, че в началото на кариерата си е участвала в създаването им, макар и с неохота. „Трябваше въпреки себе си да правя някакви неща, в които не съм аз“, казва тя. Дори се прославя с история, която звучи като сценарий: съпругът ѝ не се появява на сватбата им, защото катастрофира. „Дори от това стана първата ми песен.“ Двамата се женят по-късно и според нея са останали в добри отношения.
Затова не се учудва, че днес младите певици излизат толкова разголени на сцената. „Повярвай ми, и на тях не им харесва“, твърди тя. Според нея публиката е тази, която иска зрелище. „Потребителят е този, който смила тази информация.“ Тя дава за пример колежка, чийто талант е бил оценен по-добре, когато е променила визията си, и добавя, че е сигурна, че на момичетата не им е приятно.
Зад провокативния образ стои друг човек. „Аз съм много срамежлива“, казва певицата. Толкова, че дори я е срам да мине пред някои хора, а те мислят, че е надута. Научила се е да не показва слабостта си: „Да си плача вкъщи, навън просто да бъда с усмивка.“ Така баба ѝ я е учила, но не е можела да го научи, докато не се е сблъскала с живота. Като дете е била бунтарка и дивак, която мрази несправедливостта. Родителите ѝ са искали да учи медицина, а тя е подписала тайно договор с музикална компания. Те не са ѝ говорили четири години.
Името Емануела идва от диск, който пристига с вестник „Труд“. Истинското ѝ име е Емилия и никога не го е харесвала. „Аз дори смених личната си карта с това име.“
Когато стига до любовта, тя е директна. Последната ѝ връзка не е била онази голяма любов. „Тя щеше да се превърне в хубава любов, но той ме изневери и аз просто не можах да го обичам по друг начин“, казва тя. Пожелава му само хубави неща. Заключението ѝ за мъжете от последните години е ясно: „Тези връзки мен са ме натоварвали и всъщност те са взимали от мен, не аз от тях. Няма да бъда повече използвана и в същото време аз да съм лошата.“
Сега иска нещо друго. „Искам да бъда просто жена.“ Иска мъж, който взима решения, и свят, който е само техен. Дали това означава, че ще укроти пантерата в себе си? „Няма да я укротявам“, отговаря. Ще се дръпне малко от нощните участия и ще се насочи към концертната дейност, но не и от музиката: „Тя е вътре в мен.“ И е категорична, че не е лесна за всеки: „Не съм лесна за слабите хора.“ Ако такъв мъж не се появи, няма проблем. „Предпочитам да бъда сама…“
Двамата ѝ синове са центърът на живота ѝ. По-малкият я пита дали няма да се омъжи, но се смята за единствения мъж у дома и признава, че няма да му е лесно. Публичността понякога тежи на децата. „Мамо, защо не им каза, че не може?“, питат я, когато непознати се снимат с нея на разходка.
За парите има трезва позиция. „Никога не съм се чувствала финансово сигурна“, казва тя. Научила се е, че с тях се увеличават и използвачите, а предателството идва най-често от най-близките.
За концертите отказва да издаде подробности. „Не мога да ти разкажа, защото трябва да дойдеш да го видиш.“ Знае само, че част от сцената е дело на международен екип и че концертът ѝ няма да прилича на чужд. Сравненията с други певици я оставят спокойна: „Моята концепция е съвсем различна.“ Първата дата била разпродадена първа, втората била добавена след молби на публиката и станала първа по ред. Накрая Мон Дьо ѝ предлага сделка: всяка година около рождения ѝ ден да сядат отново на разговор. Тя се съгласява.





